Във всеки районен съд да има поне шестима съдии, а тези с по-малък щат да станат териториални отделения. На всеки 10 000 души население да се пада по един районен съдия, а гражданите да достигат до съда за максимум 60 минути. Това са част от критериите, по които Висшия съдебен съвет (ВСС) днес гласува единодушно да бъде прекроена съдебната карта. Те се отнасят само до районните съдилища.Критериите са разработени от Комисията по натовареността. Тя обаче не предлага кои съдилища трябва да бъдат трансформирани в териториални отделения, защото приема, че това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от всички членове на ВСС.
Конкретните предложения за промени в съдебната карта трябва да бъдат убедително мотивирани до 30 ноември, прие днес ВСС. А отделно възложи до 15 октомври да бъдат разработени и критерии за прекрояване на картата на районните прокуратури.Преди да се вземе решение за сливане на съдилища и прокуратури ще бъде проведено комплексно обсъждане – не само в съдилищата, но и с местната власт и Нотариалната камара. Причината - районът на действие на всеки нотариус съвпада с района на съответния районен съд и концентрацията на съдилища ще засегне и тях. За всеки случай ВСС гласува в обсъждането да бъде включена и Камарата на частните съдебни изпълнители, въпреки че професията е обвързана с районите на окръжните, а не на районните съдилища.
"Въпросът е изключително сериозен и засяга толкова много граждани, че трябва да бъде обсъден не в комисиите на съвета, а от целия състав на ВСС", посочи председателят на комисията по натовареността Калин Калпакчиев.
Безпрецедентно предложенията, докладвани от него, събраха само похвали и адмирации от колегите му в съвета, дори и от тези, които по правило опонират на всяко изказване на Калпакчиев. Един през друг Милка Итова, Ясен Тодоров и Каролина Неделчева, се възхитиха от свършеното от ръководената от Калпакчиев комисия.
"Искам да адмирирам усилията на комисията по натовареността. Въпросът е изключително важен за правосъдието. Работата по нормата за натовареност и по съдебната карта е от изключително значение за развитието в перспектива на съдебната система. Бъдете сигурни, че ще има изключителна съпротива от всички останали власти, ако тръгнем да режем живо месо. И ви предлагам тогава да загърбим всички междуличностни конфликти и да действаме като задружен колектив и да оставим нещо добро след себе си", заяви Ясен Тодоров.
"Реформата на съдебната карта не трябва да е самоцелна, а да се провежда изключително внимателно и да постигне две цели - гарантиране на достъп до качествено правосъдие на гражданите и създаване на условия за икономично и рационално изразходване на предоставените ресурси. Но в никакъв случи този тип реформи не трябва се правят по икономически съображения", обясни Калин Калпакчиев на колегите си от ВСС преди да им представи предложенията на комисията.
Критериите, по които трябва се определи кои районни съдилища да продължат да съществуват самостоятелно и кои да се слеят, са общо 7.
Първият е минималната численост на съдиите. От 113 районни съдилища в България в 68 по щат следва да работят от 2 до 5 съдии. Според комисията по натовареността този минимален състав на съдиите създава проблеми. Той не позволява специализация на съдиите, тъй като видовете дела и техният брой не могат да осигурят равномерно натоварване, в случай, че се извърши профилиране по материя. Минималният брой съдии води до затруднения и на практика до не прилагане на принципа за случайно разпределение на делата. Има проблеми и при заместване, отсъствие при отпуск и по болест, избор на председател и при решаване на други организационни въпроси.
Затова се предлага да се определи минимален брой от шест или осем съдии в районен съд. Това ще означава, че 68 от 113-те съдилища ще бъдат слети с други.
Вторият критерий за прекрояване на картата на районните съдилища е натовареността.
Третият критерий е разпределението на населението по съдебните райони на РС. Една от възможностите тук е да се определи съотношение, което подобно на нотариусите, да е 1 съдия на 10 000 души население.
Четвъртият критерий за прекрояване на картата са географските разстояния и достъпността на обществения транспорт. Водещият показател тук е колко време средно е необходимо, за да стигнат гражданите от населеното място, в което живеят, до седалището на районния съд. Комисията по натовареността предлага средното време за достъпност да е до 60 минути.
Индекс за социално-икономическото развитие на съдебните райони, е наречен петият критерий. "Той се базира на 81 фактора и показателя, които са изследвани", обясни Калпакчиев. Идеята е, че колкото по-висока е стойността на индекса, толкова по-голяма част от населението разполага с по-големи потенциални или реални възможности за достъп до правосъдие. И всъщност към районите, в които този индекс е нисък, трябва да се подхожда изключително внимателно с оглед на това да не се наруши достъпът на гражданите до правосъдие. "Точно там, в най-бедните райони трябва да имаме едно на ум, за да не допуснем ограничаване на достъпа до правосъдие", обясни Калин Калпакчиев.
Анализът показва, че четири от районите съдилища – в Кула, Никопол, Трън и Белоградчик, попадат в групата с "лошо" ниво на социално-икономическо развитие, като РС Кула има най-ниска стойност, а с най-високи стойности ("отлично") са съответно София, Бургас, Варна и Несебър. София и Варна пък са и единствените райони, в които гъстотата на населението расте за последните 5 години.
Шестият критерий за прекрояване на картата на районните съдилища е интернет достъпът на гражданите. Анализът показва, че сред РС с най-ниски стойности по този показател са Тервел, Никопол, Исперих, Момчилград, Дулово и Девин. За цялата страна РС с най-нисък дял на населението ползващо интернет са Кула, Белоградчик, Котел и Трън.
Други фактори, които налагат нуждата от запазване на седалището на районен съд в определено населено място. Те са винаги конкретни и трябва да бъдат посочени убедително във всеки конкретен случай. Така например в граничните и отдалечени населени места, особено тези по южната граница на България, нуждата от запазване на съществуващите районни съдилища може да бъде обоснована с аргументи за отдалечеността и труднодостъпността на населените места, с доводи за гарантиране на националната сигурност на страната и т.н., обясняват от комисията. И подчертават, че е важно във всеки отделен случай да се направи подробна и убедителна аргументация за промяна или запазване на границите на съдебния район.
Източник: Правен свят
"Въпросът е изключително сериозен и засяга толкова много граждани, че трябва да бъде обсъден не в комисиите на съвета, а от целия състав на ВСС", посочи председателят на комисията по натовареността Калин Калпакчиев.
Безпрецедентно предложенията, докладвани от него, събраха само похвали и адмирации от колегите му в съвета, дори и от тези, които по правило опонират на всяко изказване на Калпакчиев. Един през друг Милка Итова, Ясен Тодоров и Каролина Неделчева, се възхитиха от свършеното от ръководената от Калпакчиев комисия.
"Искам да адмирирам усилията на комисията по натовареността. Въпросът е изключително важен за правосъдието. Работата по нормата за натовареност и по съдебната карта е от изключително значение за развитието в перспектива на съдебната система. Бъдете сигурни, че ще има изключителна съпротива от всички останали власти, ако тръгнем да режем живо месо. И ви предлагам тогава да загърбим всички междуличностни конфликти и да действаме като задружен колектив и да оставим нещо добро след себе си", заяви Ясен Тодоров.
"Реформата на съдебната карта не трябва да е самоцелна, а да се провежда изключително внимателно и да постигне две цели - гарантиране на достъп до качествено правосъдие на гражданите и създаване на условия за икономично и рационално изразходване на предоставените ресурси. Но в никакъв случи този тип реформи не трябва се правят по икономически съображения", обясни Калин Калпакчиев на колегите си от ВСС преди да им представи предложенията на комисията.
Критериите, по които трябва се определи кои районни съдилища да продължат да съществуват самостоятелно и кои да се слеят, са общо 7.
Първият е минималната численост на съдиите. От 113 районни съдилища в България в 68 по щат следва да работят от 2 до 5 съдии. Според комисията по натовареността този минимален състав на съдиите създава проблеми. Той не позволява специализация на съдиите, тъй като видовете дела и техният брой не могат да осигурят равномерно натоварване, в случай, че се извърши профилиране по материя. Минималният брой съдии води до затруднения и на практика до не прилагане на принципа за случайно разпределение на делата. Има проблеми и при заместване, отсъствие при отпуск и по болест, избор на председател и при решаване на други организационни въпроси.
Затова се предлага да се определи минимален брой от шест или осем съдии в районен съд. Това ще означава, че 68 от 113-те съдилища ще бъдат слети с други.
Вторият критерий за прекрояване на картата на районните съдилища е натовареността.
Третият критерий е разпределението на населението по съдебните райони на РС. Една от възможностите тук е да се определи съотношение, което подобно на нотариусите, да е 1 съдия на 10 000 души население.
Четвъртият критерий за прекрояване на картата са географските разстояния и достъпността на обществения транспорт. Водещият показател тук е колко време средно е необходимо, за да стигнат гражданите от населеното място, в което живеят, до седалището на районния съд. Комисията по натовареността предлага средното време за достъпност да е до 60 минути.
Индекс за социално-икономическото развитие на съдебните райони, е наречен петият критерий. "Той се базира на 81 фактора и показателя, които са изследвани", обясни Калпакчиев. Идеята е, че колкото по-висока е стойността на индекса, толкова по-голяма част от населението разполага с по-големи потенциални или реални възможности за достъп до правосъдие. И всъщност към районите, в които този индекс е нисък, трябва да се подхожда изключително внимателно с оглед на това да не се наруши достъпът на гражданите до правосъдие. "Точно там, в най-бедните райони трябва да имаме едно на ум, за да не допуснем ограничаване на достъпа до правосъдие", обясни Калин Калпакчиев.
Анализът показва, че четири от районите съдилища – в Кула, Никопол, Трън и Белоградчик, попадат в групата с "лошо" ниво на социално-икономическо развитие, като РС Кула има най-ниска стойност, а с най-високи стойности ("отлично") са съответно София, Бургас, Варна и Несебър. София и Варна пък са и единствените райони, в които гъстотата на населението расте за последните 5 години.
Шестият критерий за прекрояване на картата на районните съдилища е интернет достъпът на гражданите. Анализът показва, че сред РС с най-ниски стойности по този показател са Тервел, Никопол, Исперих, Момчилград, Дулово и Девин. За цялата страна РС с най-нисък дял на населението ползващо интернет са Кула, Белоградчик, Котел и Трън.
Други фактори, които налагат нуждата от запазване на седалището на районен съд в определено населено място. Те са винаги конкретни и трябва да бъдат посочени убедително във всеки конкретен случай. Така например в граничните и отдалечени населени места, особено тези по южната граница на България, нуждата от запазване на съществуващите районни съдилища може да бъде обоснована с аргументи за отдалечеността и труднодостъпността на населените места, с доводи за гарантиране на националната сигурност на страната и т.н., обясняват от комисията. И подчертават, че е важно във всеки отделен случай да се направи подробна и убедителна аргументация за промяна или запазване на границите на съдебния район.
Източник: Правен свят
