1.9 млрд. лева са несъбраните и изискуеми към момента глоби и имуществени санкции, които се налагат от над 106 държавни органи по Закона за административните нарушения и наказания. От тази сума 1.2 млрд. лева са главница и 700 млн. лв. лихва. 40% от тази сума са глоби до 100 лева. Данните обяви заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева на пресконференция в министерството, на която екипът на министър Златанова обяви приоритетите си за 2014 г.
В момента наказателните постановления за тези държавни вземания се пращат за събиране на Националната агенция за приходите за събиране. Но, според Сабрие Сапунджиева, приоритетите на НАП са събирането на ДДС, акцизи – големи вземания, с които се пълни хазната. Затова се обмислят законодателни промени, с които да се даде възможност на държавните съдебни изпълнители да събират тези глоби, което ще облекчи работата на данъчните и ще доведе до по-голяма събираемост, каза още зам.-министърката. Тя изтъкна и още един мотив – ако държавата не си събере глобите, се създава чувство за ненаказуемост у гражданите, които не плащат и може да се стигне до извършването на по-големи нарушения. Трябвало само да се уточни дали събирането на вземанията да става по реда на ДОПК или на ГПК.
В контекста на разговора за съдебното изпълнение Сабрие Сапунджиева добави, че ще промени и Закона за частното съдебно изпълнение с цел да се засили контролът върху дейността на ЧСИ.
"В обществото се надига негативизъм по отношение дейността на ЧСИ. Има основание. Частното съдебно изпълнение е такова, каквото е българското общество. Проблеми има, но те са решими. Не всички частни съдебни изпълнители работят лошо. Аз редовно провеждам срещи с Камарата на ЧСИ", коментира Сапунджиева.
Добави, че се работи в няколко насоки. Най-напред всяка жалба на гражданин се проверява от Инспектората към МП и се изготвят доклади за всеки конкретен случай. В близко бъдеще всяка жалба на гражданин, заповедите на министъра на правосъдието за назначаване на проверки и резултатите от тях ще се качват на сайта на министерството.
Същевременно се изготвят кадрови досиета на всеки частен съдебен изпълнител, към които ще бъдат приложени всички доклади от проверки, жалби, анализи, нарушения.
Промяната, която се готви в ЗЧСИ, е свързана с дисциплинарната практика. Според сегашната нормативна уредба глобите, които се налагат в резултат на дисциплинарно производство, се събират в полза на Камарата на ЧСИ.
"Това ще се промени. Ще настоявам този анахронизъм да се премахне, защото дисциплинарният съвет няма да има интерес да налага други наказания, освен глоби, защото те пълнят хазната на Камарата. Не е нормално и не е логично", каза Сапунджиева.
В Агенцията по вписвания пък се работи по въвеждането на единно електронно удостоверение за тежести, което да е еднакво за цялата страна и да се издава по електронен път. Това ще облекчи не само гражданите, но и нотариусите, защото ще даде възможност за по-бързото вписване на сделки.
Другият заместник-министър на правосъдието Илия Ангелов обяви, че за година двойно е намаляло даването на българско гражданство. През 2011 г. 18 473 души са получили българско гражданство, през 2012 – 17 329 души, докато през 2013 г. едва 8285 лица са получили българско гражданство. Това се дължи на по-големите изисквания към кандидатите, които трябва да представят документи, че имат български корени, т.е. не само удостоверения, но и доказателства за български произход. Хората изнамирали военни книжки на дядовци, удостоверения на раждане на прародители, смъртни актове, удостоверения от епархии и други.
Източник: Правен свят
В момента наказателните постановления за тези държавни вземания се пращат за събиране на Националната агенция за приходите за събиране. Но, според Сабрие Сапунджиева, приоритетите на НАП са събирането на ДДС, акцизи – големи вземания, с които се пълни хазната. Затова се обмислят законодателни промени, с които да се даде възможност на държавните съдебни изпълнители да събират тези глоби, което ще облекчи работата на данъчните и ще доведе до по-голяма събираемост, каза още зам.-министърката. Тя изтъкна и още един мотив – ако държавата не си събере глобите, се създава чувство за ненаказуемост у гражданите, които не плащат и може да се стигне до извършването на по-големи нарушения. Трябвало само да се уточни дали събирането на вземанията да става по реда на ДОПК или на ГПК.
В контекста на разговора за съдебното изпълнение Сабрие Сапунджиева добави, че ще промени и Закона за частното съдебно изпълнение с цел да се засили контролът върху дейността на ЧСИ.
"В обществото се надига негативизъм по отношение дейността на ЧСИ. Има основание. Частното съдебно изпълнение е такова, каквото е българското общество. Проблеми има, но те са решими. Не всички частни съдебни изпълнители работят лошо. Аз редовно провеждам срещи с Камарата на ЧСИ", коментира Сапунджиева.
Добави, че се работи в няколко насоки. Най-напред всяка жалба на гражданин се проверява от Инспектората към МП и се изготвят доклади за всеки конкретен случай. В близко бъдеще всяка жалба на гражданин, заповедите на министъра на правосъдието за назначаване на проверки и резултатите от тях ще се качват на сайта на министерството.
Същевременно се изготвят кадрови досиета на всеки частен съдебен изпълнител, към които ще бъдат приложени всички доклади от проверки, жалби, анализи, нарушения.
Промяната, която се готви в ЗЧСИ, е свързана с дисциплинарната практика. Според сегашната нормативна уредба глобите, които се налагат в резултат на дисциплинарно производство, се събират в полза на Камарата на ЧСИ.
"Това ще се промени. Ще настоявам този анахронизъм да се премахне, защото дисциплинарният съвет няма да има интерес да налага други наказания, освен глоби, защото те пълнят хазната на Камарата. Не е нормално и не е логично", каза Сапунджиева.
В Агенцията по вписвания пък се работи по въвеждането на единно електронно удостоверение за тежести, което да е еднакво за цялата страна и да се издава по електронен път. Това ще облекчи не само гражданите, но и нотариусите, защото ще даде възможност за по-бързото вписване на сделки.
Другият заместник-министър на правосъдието Илия Ангелов обяви, че за година двойно е намаляло даването на българско гражданство. През 2011 г. 18 473 души са получили българско гражданство, през 2012 – 17 329 души, докато през 2013 г. едва 8285 лица са получили българско гражданство. Това се дължи на по-големите изисквания към кандидатите, които трябва да представят документи, че имат български корени, т.е. не само удостоверения, но и доказателства за български произход. Хората изнамирали военни книжки на дядовци, удостоверения на раждане на прародители, смъртни актове, удостоверения от епархии и други.
Източник: Правен свят
