309 210 лева по 101 споразумения са изплатени от април 2013 г. до момента по Механизма за обезщетяване за бавно правосъдие у нас. Това стана ясно от изложението на Милена Коцева, директор на Дирекция "Процесуално представителство на България пред ЕСПЧ" към Министерство на правосъдието, по време на семинар за журналисти в Банско. Механизмът бе въведен с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през есента на 2012 г., но реално първите суми бяха платени през април миналата година.
До момента в Министерството на правосъдието са получени 513 заявления за обезщетения, като допустими са оценени 245, сключени са общо 108 споразумения, като по седем от тях все още не са платени сумите. Други 58 са в процедура. Осем заявители не са приели споразумението и те ще потърсят обезщетения от държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
По закон максималният размер, който може да получи лице, търсещо обезщетение за бавно правосъдие, е 10 000 лева. До момента само четирима души по две дела са получили максималния размер от 10 000 лева. Двама от тях са подсъдими по дело за изнасилване, а другите две жени са жертви. И в двата случая производствата продължават над 15 години.
Милена Коцева поясни по какви критерии се определя сумата, която да се изплати на заявителите. Гледа се видът и сложността на делото, неговата продължителност, тежестта на обвинението, поведението на страните, поведението на националните власти.
Ако заявителят е допринесъл за забавянето на делото, сумата се намалява, поясни Милена Коцева.
Според нея въвеждането на Механизма за обезщетяване при бавно правосъдие е довело и до намаляване на броя на жалбите до Европейския съд по правата на човека. Другата причина е командироването на наши съдии в Страсбург по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Нашите магистрати подпомагат едноличния съдия при филтрирането на жалбите, т.е. преценяват кои са недопустими, обясни Коцева.
Все пак, обаче, няма промяна за страната ни по брой на осъдителни решения в Съда в Страсбург. България продължава да е на седмо място, според статистиката на ЕСПЧ.
Анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който по закон проверярва жалбите за бавно правосъдие, показва и какво води до забавянето на делата. Това са недостатъчно добрата организация на процесите, лошото администриране на данни и несвоевременно обработване на документите от докладчика, недостатъчно прилагане на способите за дисциплиниране на страните в процеса, неспазване на сроковете за постановяване на актовете, неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон от съда, което води до отмяна на решенията от по-горна инстанция, непознаване от страна на магистратите на практиката на Съда в Страсбург, голямата продължителност на досъдебното производство, недостатъчен контрол от страна на административните ръководители с оглед правомощията им по ЗСВ, както и неефективен надзор на прокурорите върху разследващите и безкритичното удължаване на сроковете.
Източнил
По закон максималният размер, който може да получи лице, търсещо обезщетение за бавно правосъдие, е 10 000 лева. До момента само четирима души по две дела са получили максималния размер от 10 000 лева. Двама от тях са подсъдими по дело за изнасилване, а другите две жени са жертви. И в двата случая производствата продължават над 15 години.
Милена Коцева поясни по какви критерии се определя сумата, която да се изплати на заявителите. Гледа се видът и сложността на делото, неговата продължителност, тежестта на обвинението, поведението на страните, поведението на националните власти.
Ако заявителят е допринесъл за забавянето на делото, сумата се намалява, поясни Милена Коцева.
Според нея въвеждането на Механизма за обезщетяване при бавно правосъдие е довело и до намаляване на броя на жалбите до Европейския съд по правата на човека. Другата причина е командироването на наши съдии в Страсбург по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Нашите магистрати подпомагат едноличния съдия при филтрирането на жалбите, т.е. преценяват кои са недопустими, обясни Коцева.
Все пак, обаче, няма промяна за страната ни по брой на осъдителни решения в Съда в Страсбург. България продължава да е на седмо място, според статистиката на ЕСПЧ.
Анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който по закон проверярва жалбите за бавно правосъдие, показва и какво води до забавянето на делата. Това са недостатъчно добрата организация на процесите, лошото администриране на данни и несвоевременно обработване на документите от докладчика, недостатъчно прилагане на способите за дисциплиниране на страните в процеса, неспазване на сроковете за постановяване на актовете, неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон от съда, което води до отмяна на решенията от по-горна инстанция, непознаване от страна на магистратите на практиката на Съда в Страсбург, голямата продължителност на досъдебното производство, недостатъчен контрол от страна на административните ръководители с оглед правомощията им по ЗСВ, както и неефективен надзор на прокурорите върху разследващите и безкритичното удължаване на сроковете.
Източнил
