Във връзка със становище на Омбудсмана на Р България – г-н Константин Пенчев, по повод жалба на пациенти с онкологични заболявания, провокирана от промяна в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран в бюджета на НЗОК в края на миналата година, институцията е на мнение, че включването и заплащането на нови лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, както и всички промени в приложение №2 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС), които водят до завишаване на финансовите средства от страна на НЗОК, на 12-месечен период не нарушава правата на пациентите. Касата заплаща 328 продукта за лечение на онкоболни, като от 1 февруари т.г. техният брой ще се увеличи с три нови молекули, след актуализация на Позитивния лекарствен списък.
Бюджетът на НЗОК се приема от Народното събрание в края на годината и гарантира основен пакет от здравни дейности, включително лекарствена терапия, регламентирана преди неговото приемане. Всеки непредвиден разход може да доведе до дефицит. От 1 януари т.г. е в сила Законът за публичните финанси, който е задължителен и за Националната здравноосигурителна каса. Член 19 на Закона гласи: „Разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година“.
Източник: НЗОК
Бюджетът на НЗОК се приема от Народното събрание в края на годината и гарантира основен пакет от здравни дейности, включително лекарствена терапия, регламентирана преди неговото приемане. Всеки непредвиден разход може да доведе до дефицит. От 1 януари т.г. е в сила Законът за публичните финанси, който е задължителен и за Националната здравноосигурителна каса. Член 19 на Закона гласи: „Разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година“.
Източник: НЗОК
