Дни след изтичането и на последната отсрочка за договаряне на минималните осигурителни прагове между синдикати и работодатели вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков обяви, че ще изпълни заканата си да наложи административно ръст в икономическите дейности без споразумение. Пред БНР вчера той съобщи, че ще се възползва от правото си по закон и административно ще увеличи минималния осигурителен доход в 44 икономически дейности от общо 85, в които няма договорка. Ръстът ще бъде с 4.2%, колкото е средният договорен ръст в останалите 41 дейности, където се постигна споразумение между работодатели и синдикати.
"Дадохме достатъчно време, за да се договорят работодателите и синдикатите, включително за по-нисък процент на нарастване от 4.2 на сто. Има дори споразумения за запазване на МОД и за следващата година", коментира Христосков. Преговорите са водени при постановката, че догодина минималната работна заплата ще се увеличи от 340 на 380 лв.
От години държавата не се е намесвала толкова значително в договарянето на най-ниските осигуровки. От договорените дейности в пенсионните фондове ще влязат 36.2 млн. лв., но при разпростиране на административното увеличение с 4.2% в браншовете без споразумения допълнителните средства за ДОО ще бъдат 49 млн. лв., допълни министърът. За сравнение тази година очакваният ефект от увеличението на праговете беше едва около 22 млн. лв.
В годините на кризата социалните министри избягваха резки стъпки в тази посока. Хасан Адемов например остави секторите без договорка на нивото от предходната година. Смята се, че административното увеличение на осигурителната тежест води до закриване на работни места и посивяване на икономиката. Още при идването си на власт обаче служебният вицепремиер опроверга тези позиции. По думите му практиката показва, че не намалява заетостта, нито безработицата се увеличава.
В последния момент споразумения са успели да постигнат мелничарите и производителите на безалкохолни напитки, личи от документи на сайта на Българската стопанска камара. При тях ръстът е лек, след като за тази година бяха запазени нивата от 2013 г. Без споразумение остават горското стопанство, пчеларството, производството на месо, зеленчуци, мляко, напитки, тютюневи изделия, текстил и т.н.
В момента 80% от заетите в реалната икономика получават възнаграждения, които са по-големи от договорените прагове по икономически дейности, каза още вицепремиерът. Той смята, че в последните години съзнателно се бяга от споразумение, за да се запази нивото на праговете без промяна.
Има обаче и сектори, където ниските длъжности са с минимален осигурителен доход под 380 лв. В момента такива са някои ниски длъжности в сектори като производство на хлебни и тестени изделия, където въпреки средния осигурителен доход за сектора от 438.27 лв. персоналът остава под 350 лв. В строителството средният ръст е 0.4% и доходът става 470.45 лв. Но три позиции тук остават на 340 лв. Според справката на стопанската камара в строителството са заети над 118 хил. души. Сегашните нива пък остават при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, строителство на автомагистрали, пътища, самолетни писти и др. При тях също има дейности, които са на 340 лв.
ДАННИ
1.924 млн. българи работят в дейности с определен минимален осигурителен доход. Преди последните две споразумения бяха договорени прагове за 987 947 работници и служители. За останалите ще важи административният ръст.
Изтоничк: в. Сега
От години държавата не се е намесвала толкова значително в договарянето на най-ниските осигуровки. От договорените дейности в пенсионните фондове ще влязат 36.2 млн. лв., но при разпростиране на административното увеличение с 4.2% в браншовете без споразумения допълнителните средства за ДОО ще бъдат 49 млн. лв., допълни министърът. За сравнение тази година очакваният ефект от увеличението на праговете беше едва около 22 млн. лв.
В годините на кризата социалните министри избягваха резки стъпки в тази посока. Хасан Адемов например остави секторите без договорка на нивото от предходната година. Смята се, че административното увеличение на осигурителната тежест води до закриване на работни места и посивяване на икономиката. Още при идването си на власт обаче служебният вицепремиер опроверга тези позиции. По думите му практиката показва, че не намалява заетостта, нито безработицата се увеличава.
В последния момент споразумения са успели да постигнат мелничарите и производителите на безалкохолни напитки, личи от документи на сайта на Българската стопанска камара. При тях ръстът е лек, след като за тази година бяха запазени нивата от 2013 г. Без споразумение остават горското стопанство, пчеларството, производството на месо, зеленчуци, мляко, напитки, тютюневи изделия, текстил и т.н.
В момента 80% от заетите в реалната икономика получават възнаграждения, които са по-големи от договорените прагове по икономически дейности, каза още вицепремиерът. Той смята, че в последните години съзнателно се бяга от споразумение, за да се запази нивото на праговете без промяна.
Има обаче и сектори, където ниските длъжности са с минимален осигурителен доход под 380 лв. В момента такива са някои ниски длъжности в сектори като производство на хлебни и тестени изделия, където въпреки средния осигурителен доход за сектора от 438.27 лв. персоналът остава под 350 лв. В строителството средният ръст е 0.4% и доходът става 470.45 лв. Но три позиции тук остават на 340 лв. Според справката на стопанската камара в строителството са заети над 118 хил. души. Сегашните нива пък остават при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, строителство на автомагистрали, пътища, самолетни писти и др. При тях също има дейности, които са на 340 лв.
ДАННИ
1.924 млн. българи работят в дейности с определен минимален осигурителен доход. Преди последните две споразумения бяха договорени прагове за 987 947 работници и служители. За останалите ще важи административният ръст.
Изтоничк: в. Сега