Министерството на здравеопазването приема наредба, с която се уреждат условията и редът за упражняване правата на пациентите при здравно обслужване в друга държава членка на Европейския съюз. В нея се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, подлежащи на предварително разрешение, за да бъдат възстановени разходите, заплатени за тях при трансгранично здравно обслужване. Дефинират се условията и редът за възстановяване на разходи за такива услуги и за даване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходите.
С Наредба № 2 от 21 март 2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване се фиксират и редът за предоставяне на здравни услуги на осигурени в други държави членки лица, упражняващи правото си на трансгранично здравно обслужване в Република България, както и процедурата за предоставяне на информация, свързана с трансграничното здравно обслужване от националната точка за контакт, която в България е НЗОК. Дава се и легална дефиниция на понятието трансграничното здравно обслужване – то е здравно обслужване, предоставено или предписано в държава членка, различна от държавата членка по осигуряване. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
