Какво се случи с някои от делата заведени срещу Държавата

Министерският съвет одобри едностранни декларации за закриване на делата „Славков срещу България" (жалба №47436/07), „Коцев срещу България" (жалба №18354/07) и „Велинова срещу България" (жалба № 8973/09) пред Европейския съд за правата на човека и изплащане на обезщетения.

Европейският съд по правата на човека /"ЕСПЧ"; "Съда"/ изпрати на българското правителство споменатите по-горе жалби, като го уведоми, че повдигнатите оплаквания за нарушаване на правото на достъп до съд, тайна на кореспонденцията и липсата на ефективно вътрешно правно за защита са предмет на вече добре утвърдената съдебна практика. В съответствие с Протокол 14 и приетата процедура, основавайки се на посочените нарушения и на тяхната несъвместимост с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 6§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ и на липсата на ефективно правно средство за защита по смисъла на чл.13 от Конвенцията, ЕСПЧ уведоми Правителството, че по делата е възможно да бъде постигнато приятелско споразумение съгласно чл. 38 и чл. 39 от Конвенцията, ако българската страна приеме да заплати на жалбоподателите определени суми за неимуществени вреди и направени разходи и разноски по делата.

Жалбоподателите не приеха направените от ЕСПЧ предложения.

В съответствие с политиката на ЕСПЧ, при явно нарушение на чл. 6 ал. 1 от Конвенцията и отказ от страна на жалбоподателите за постигане на приятелско споразумение, българското правителство се възползва от правото си да направи едностранни декларации, с които да приеме да заплати на жалбоподателите определените от ЕСПЧ суми за претърпените неимуществени вреди, разходи и разноски, с което се слага край на делата и жалбите се заличават от регистъра на Съда.