Конституционният съд е единодушен, че промяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода не представлява санкциониране на деяние, което не е обявено за престъпно, макар че се свързва с виновно отклонение на осъдения от изпълнение на наложената му пробационна мярка. Замяната не представлява нарушение и на изискването за законоустановеност на наказанието дори и в хипотезата, когато за съответното деяние в особената част на Наказателния кодекс (НК) не се предвижда лишаване от свобода, макар че такова наказание може да бъде наложено при виновно отклонение на осъдения от изпълнение на пробационната мярка.
Щом като замяната на наложеното наказание пробация с по-тежкото по вид наказание лишаване от свобода е предвидено в общата част на НК с това е спазено изискването за законоустановеност на наказанието по време на извършване на престъплението и съответно условието за предвидимост на заместващото наказание. В самото налагане на пробационната мярка се съдържа и възможността за нейната замяна, т.е. осъденият е в известност за потенциалното й заместване с по-тежкото по вид наказание, което ще се осъществи при наличието на точно дефинирани в наказателния закон предпоставки. Поради такива съображения Решение № 5 от 27 март 2014 г. приема, че възможността за замяна на пробацията с лишаване от свобода не нарушава принципа на правовата държава и не е в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права на ООН
