авинаги да бъде отнето правото за изпълняване на професията частен съдебен изпълнител при най-тежките случаи на нарушения. Такава законодателна промяна обсъжда Министерството на правосъдието. "Реформата в частното съдебно изпълнение не е довършена. В частта за дисциплинарно производство законът куца", каза днес заместник-правосъдният министър Сабрие Сапунджиева на семинар за журналисти в Сандански по повод законодателната програма на министерството за тази година.
Сапунджиева заяви, че трябва да се промени отговорността на съдебните изпълнители. Тя припомни, че у нас е пренесен холандският модел на частно изпълнение, където обаче годишно 3-4 кантори се закриват заради тежки нарушения.
Според нея има възражения срещу готвената промяна да се отнеме правото за упражняване на професията завинаги, а не само за пет години, както е в момента. Основно аргументите против законодателната промяна са провокирани заради съмнения в обективността на Камарата на частните съдебни изпълнители. Но заместник-министърът допълни, че решенията за налагане на дисциплинарни наказания подлежат на съдебен контрол.
Сабрие Сапунджиева посочи, че всъщност при 163 ЧСИ в България, основно жалбите са срещу 8-10 от тях. За миналата година са били образувани 21 дисциплинарни производства срещу ЧСИ, като има случаи, в които срещу един частен съдебен изпълнител има по 2-3 дисциплинарни производства.
"В София има големи кантори, срещу които няма нито една жалба. Има кантори, които работят много добре. Но, както във всяко стадо, има и черни овце", каза още Сапунджиева. Според нея Камарата на ЧСИ има воля да се бори с нарушителите.
Като пример тя посочи проблеми по изпълнителни дела, при които дългът, за който е издаден изпълнителен лист, се раздробява чрез цесии, с цел да се мултиплицират разноските по изпълнението. Извършва се проверка на около 400 дела, които са били "раздробени" по този начин. Във връзка с този проблем Сапунджиева се е срещнала и с градския прокурор Христо Динев, който обаче ѝ казал, че цесията е законен способ и прокуратурата не може да блокира частни обороти.
Камарата вече е дала указания до всички ЧСИ – по един изпълнителен лист се дължи една такса за ЧСИ и един адвокатски хонорар. Ако искат, после да ги раздробяват, каза Сапунджиева и добави, че тя самата ще изпрати подобни указания до всички държавни съдебни изпълнители. Заради подобни злоупотреби има образувани дисциплинарни производства срещу четирима ЧСИ
Иначе най-честите жалби срещу съдебните изпълнители са, че не се администрират жалби, за извършване на действия без изрично упълномощаване, образуване на изпълнителни дела без да са внесени дължимите авансови такси, изпращане от ЧСИ на запорни съобщения до всички банки и събиране на такси за налагане на запор по всички тях, независимо дали във всички банки длъжникът притежава банкови сметки, начисляване на такси и при вдигане на запора и др.
Както вече стана ясно, Министерството на правосъдието готви законодателни промени във връзка с частното съдебно изпълнение. Така например се предвижда разширяване на обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. В момента той е изключително стеснен, особено по отношение на длъжниците, смятат във ведомството. Според МП трябва да се даде възможност за обжалване на определената начална цена за публична продан, на отказа на съдебния изпълнител да приключи поизводството по искане на длъжника и т.н. Предлага се да се прекратява производството по искане на длъжника, след като задължението се изпълни.
И още – отново ще се постави на обсъждане въпросът за отпадане в чл. 417, т.2 от ГПК на израза "и банките". Като аргумент за това се сочи, че така се създава привилегия за определени юридически лица в нарушение на принципа за равнопоставеност на субектите в гражданския оборот.
Да се прецизират разпоредбите в ГПК за подсъдността при изпълнителния процес е друго предложение. Например в момента в София има отделни ЧСИ с образувани около 40 000 дела, повече, отколкото цялата съдебноизпълнителна служба в СРС, като 30% от всички изпълнителни дела се образуват пред съдебни изпълнители в столицата.
Предлагат се и промени в Закона за ЧСИ като например да се даде възможност за опростяване на процедурата за извършване на проверки на ЧСИ от инспектори на МП.
Ще се промени и Наредба № 2 от 6 февруари 2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ. Сегашния таван от 1 200 000 лева на минималната годишна застрахователна сума, за която ЧСИ е длъжен да сключи договор, не дава гаранция, че застрахователното обезщетение ще покрие причинените вреди при положение, че някой ЧСИ имат материален интерес по едно дело, надхвърлящ многократно максималния размер на обезщетението. Затова се предлага минималната годишна застрахователна сума да се вдигне на 10 млн. лева. (Съгласно Наредба №2, минималната годишна застрахователна сума, за която частният съдебен изпълнител сключва договор за застраховка, се определя на базата на сумата на начислените такси за предходната година, посочени в годишния отчет, съгласно приложена таблица, като най-ниската минимална застраховка е 90 000 лв. при начислени такси през предната до 30 000 лв., а при начислени такси над 300 000 лв. за предната година ЧСИ е длъжен да се застрахова за минимум 1,2 млн. лв., независимо с колко е надвишен прагът от 300 000 лв.)
Всички предлагани промени ще бъдат обсъдени с гилдията, преди да бъдат внесени в Министерския съвет, каза зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.
Източник: Правен свят
Според нея има възражения срещу готвената промяна да се отнеме правото за упражняване на професията завинаги, а не само за пет години, както е в момента. Основно аргументите против законодателната промяна са провокирани заради съмнения в обективността на Камарата на частните съдебни изпълнители. Но заместник-министърът допълни, че решенията за налагане на дисциплинарни наказания подлежат на съдебен контрол.
Сабрие Сапунджиева посочи, че всъщност при 163 ЧСИ в България, основно жалбите са срещу 8-10 от тях. За миналата година са били образувани 21 дисциплинарни производства срещу ЧСИ, като има случаи, в които срещу един частен съдебен изпълнител има по 2-3 дисциплинарни производства.
"В София има големи кантори, срещу които няма нито една жалба. Има кантори, които работят много добре. Но, както във всяко стадо, има и черни овце", каза още Сапунджиева. Според нея Камарата на ЧСИ има воля да се бори с нарушителите.
Като пример тя посочи проблеми по изпълнителни дела, при които дългът, за който е издаден изпълнителен лист, се раздробява чрез цесии, с цел да се мултиплицират разноските по изпълнението. Извършва се проверка на около 400 дела, които са били "раздробени" по този начин. Във връзка с този проблем Сапунджиева се е срещнала и с градския прокурор Христо Динев, който обаче ѝ казал, че цесията е законен способ и прокуратурата не може да блокира частни обороти.
Камарата вече е дала указания до всички ЧСИ – по един изпълнителен лист се дължи една такса за ЧСИ и един адвокатски хонорар. Ако искат, после да ги раздробяват, каза Сапунджиева и добави, че тя самата ще изпрати подобни указания до всички държавни съдебни изпълнители. Заради подобни злоупотреби има образувани дисциплинарни производства срещу четирима ЧСИ
Иначе най-честите жалби срещу съдебните изпълнители са, че не се администрират жалби, за извършване на действия без изрично упълномощаване, образуване на изпълнителни дела без да са внесени дължимите авансови такси, изпращане от ЧСИ на запорни съобщения до всички банки и събиране на такси за налагане на запор по всички тях, независимо дали във всички банки длъжникът притежава банкови сметки, начисляване на такси и при вдигане на запора и др.
Както вече стана ясно, Министерството на правосъдието готви законодателни промени във връзка с частното съдебно изпълнение. Така например се предвижда разширяване на обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. В момента той е изключително стеснен, особено по отношение на длъжниците, смятат във ведомството. Според МП трябва да се даде възможност за обжалване на определената начална цена за публична продан, на отказа на съдебния изпълнител да приключи поизводството по искане на длъжника и т.н. Предлага се да се прекратява производството по искане на длъжника, след като задължението се изпълни.
И още – отново ще се постави на обсъждане въпросът за отпадане в чл. 417, т.2 от ГПК на израза "и банките". Като аргумент за това се сочи, че така се създава привилегия за определени юридически лица в нарушение на принципа за равнопоставеност на субектите в гражданския оборот.
Да се прецизират разпоредбите в ГПК за подсъдността при изпълнителния процес е друго предложение. Например в момента в София има отделни ЧСИ с образувани около 40 000 дела, повече, отколкото цялата съдебноизпълнителна служба в СРС, като 30% от всички изпълнителни дела се образуват пред съдебни изпълнители в столицата.
Предлагат се и промени в Закона за ЧСИ като например да се даде възможност за опростяване на процедурата за извършване на проверки на ЧСИ от инспектори на МП.
Ще се промени и Наредба № 2 от 6 февруари 2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ. Сегашния таван от 1 200 000 лева на минималната годишна застрахователна сума, за която ЧСИ е длъжен да сключи договор, не дава гаранция, че застрахователното обезщетение ще покрие причинените вреди при положение, че някой ЧСИ имат материален интерес по едно дело, надхвърлящ многократно максималния размер на обезщетението. Затова се предлага минималната годишна застрахователна сума да се вдигне на 10 млн. лева. (Съгласно Наредба №2, минималната годишна застрахователна сума, за която частният съдебен изпълнител сключва договор за застраховка, се определя на базата на сумата на начислените такси за предходната година, посочени в годишния отчет, съгласно приложена таблица, като най-ниската минимална застраховка е 90 000 лв. при начислени такси през предната до 30 000 лв., а при начислени такси над 300 000 лв. за предната година ЧСИ е длъжен да се застрахова за минимум 1,2 млн. лв., независимо с колко е надвишен прагът от 300 000 лв.)
Всички предлагани промени ще бъдат обсъдени с гилдията, преди да бъдат внесени в Министерския съвет, каза зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.
Източник: Правен свят
