Правото на ЕС не допуска национално законодателство и национална практика, съгласно които при смърт на работника не се дължи финансово обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск.
Това гласи решение на Съда на ЕС от вчера, постановено на база на Директивата за организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време), според която всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици и този отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Натрупаният до смъртта на работника, но неизползван отпуск, следва да се компенсиира с обезщетение, изплатено на неговите наследници, става ясно от решението на СЕС.
Това гласи решение на Съда на ЕС от вчера, постановено на база на Директивата за организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време), според която всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици и този отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Натрупаният до смъртта на работника, но неизползван отпуск, следва да се компенсиира с обезщетение, изплатено на неговите наследници, става ясно от решението на СЕС.
Делото е образувано по казус на немски работник, починал след като е натрупал 140,5 дни платен годишен отпуск (човекът боледувал дълго преди смъртта си и бил болнични, така че не е изполвал платения си годишен отпуск). Вдовицата поискала от работодателя на починалия да й бъде изплатено обезщетение за неползвания от съпруга й платен годишен отпуск, фирмата отказала с аргумента, че правото на отпуск и обезщетението за него не се наследява, и казусът се озовава в немския съд, който прави питане до СЕС - дали правото на Съюза допуска национално законодателство или практики, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск.
Правото на платен отпуск и правото на заплащане на това основание са двете части на едно единствено право, подчертава СЕС. Изразът "платен годишен отпуск" означава, че за периода на годишния отпуск трудовото възнаграждение на работника трябва да бъде запазено. Правото на Съюза не допуска национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяването на трудовото правоотношение не се дължи финансово обезщетение на работника, ако поради болест той не е могъл да упражнил правото си на платен годишен отпуск, приема Съдът.
Правото на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради смъртта на работника гарантира полезното действие на правото на отпуск. Случайни събития като смъртта на работника не трябва да водят с обратна сила до пълно отпадане на правото на платен годишен отпуск. Ето защо Съдът постановява, че правото на Съюза не допуска национално законодателство или практика, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Съдът приема също така, че в случая правото на обезщетение не зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.
Интересното в случая е, че българският закон и съдебната практика в България отдавна са възприели това разрешение в случаи на смърт на работник или служител, който има неизползвани дни отпуск. В подобни случаи наследниците на работника имат право да получат парично обезщетение за пълния размер на неизползвания платен годишен отпуск на починалия, правото за който не е погасено по давност към момента на смъртта, която в случая е основание за прекратяване на трудовия договор. Другояче казано, според практиката в България наследниците получават обезщетение за неползван платен годишен отпуск, каквото би получил работникът при прекратяване на трудовия договор, коментира за "Правен свят" проф. Васил Мръчков.
Източник: Правен свят
Правото на платен отпуск и правото на заплащане на това основание са двете части на едно единствено право, подчертава СЕС. Изразът "платен годишен отпуск" означава, че за периода на годишния отпуск трудовото възнаграждение на работника трябва да бъде запазено. Правото на Съюза не допуска национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяването на трудовото правоотношение не се дължи финансово обезщетение на работника, ако поради болест той не е могъл да упражнил правото си на платен годишен отпуск, приема Съдът.
Правото на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради смъртта на работника гарантира полезното действие на правото на отпуск. Случайни събития като смъртта на работника не трябва да водят с обратна сила до пълно отпадане на правото на платен годишен отпуск. Ето защо Съдът постановява, че правото на Съюза не допуска национално законодателство или практика, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Съдът приема също така, че в случая правото на обезщетение не зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.
Интересното в случая е, че българският закон и съдебната практика в България отдавна са възприели това разрешение в случаи на смърт на работник или служител, който има неизползвани дни отпуск. В подобни случаи наследниците на работника имат право да получат парично обезщетение за пълния размер на неизползвания платен годишен отпуск на починалия, правото за който не е погасено по давност към момента на смъртта, която в случая е основание за прекратяване на трудовия договор. Другояче казано, според практиката в България наследниците получават обезщетение за неползван платен годишен отпуск, каквото би получил работникът при прекратяване на трудовия договор, коментира за "Правен свят" проф. Васил Мръчков.
Източник: Правен свят