Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) днес произнесе поредното осъдително решение срещу България за полицейско насилие и неефективното му разследване. Става въпрос за специализирана полицейска операция, проведена на 18 юни 2008 г. във варненска интернет фирма, под предлог, че се издирва и конфискува нелегален софтуер. При нахлуването във фирмата служителите са били малтретирани от въоръжени маскирани полицаи, а срещу няколко души, включително и жени, са използвани и електорошокови палки. Случаят предизвика скандал навремето, но резултатите от акцията по издирване на незаконния софтуер така и не станаха известни. Още тогава бе написано, че операцията е извършена под ръководството на тогавашния шеф на отдела за компютърни престъпления в ГДБОП Явор Колев, който сега оглавява същото звено в ДАНС.
Според ЕСПЧ българските власти, включително и последвалата прокурорска проверка на полицейския терор, не са успели да представят правдоподобно обяснение за необходимостта от използване на тази сила и средства. Евросъдът оценява като особено неудовлетворително, че прокурорските органи приемат законосъобразността на използването на електрошокови оръжия в случая, знаейки, че те могат да причинят силна болка и временна парализа, при това - въпреки недостатъчните доказателства, че служителите на дружеството са отказали да се подчинят на заповедите на полицаите по начин, който дава основание за използването на такива оръжия. ЕСПЧ е особено впечатлен, че разследващите в България са в състояние да стигнат до заключението, че служителите не са се подчинили на заповедите на полицията само въз основа на изявленията на полицейските служители, без да имат каквито и да е други подкрепящи доказателства.
В решението от днес Евросъдът приема единодушно, че в случая е налице нарушение на чл. 3 на Европейската конвенция за защита на правата на човека (забрана за нечовешко или унизително отнасяне) по отношение на трима от петимата жалбоподателя – както по отношение на твърденията за малтретиране, така и за неадекватността на разследването.
Делото е образувано по жалби на петима души от дружество "Интербилд" – собственика Aнджело Георгиев, Камелия Декова, Георги Косев, Николай Драгнев и Павел
Цеков. Всички те работят за дружеството, базирано във Варна като един от основните интернет доставчици в града. На 18 юни 2008 г. полицията е проникнала в два от офисите на фирмата, принуждавайки служителите да легнат на земята, нанасяйки им удари, ритници и прилагайки електрошокови оръжия, които причиняват силна болка и парализа. Един от служителите, който тогава е бил 22-годишен, твърди, че специално той е бил измъчван с електрошок, докато е бил прикован с белезници за решетката на прозореца. Многократно е прилаган електрошок върху служителката Камелия Декова, а Цеков е бил държан един час с белезници зад гърба. Травмите, получени от тези трима жалбоподатели, са документирани в резултатите от медицинските прегледи на следващия ден. Собственикът Анжело Георгиев не е бил в сградата по време на операцията, но в следващите дни обвини полицията, че е действала по поръчка на негови конкуренти в бизнеса - други интернет фирми във Варна.
По жалба на петимата веднага започва предварително разследване, но четири месеца по-късно, през октомври 2008 г. прокуратурата отказва да започне наказателно преследване срещу полицаите, участващи в операцията. Според заключението на прокуратурата, силата, употребена от полицията е била оправдана, защото служителите са отказали да се подчинят на полицейските заповеди да легнат на пода и да не пипат нищо, за да се предотврати унищожаването на електронни доказателства, съдържащи се в компютрите на компанията. При обжалване на прокурорския отказ, той е потвърден през април 2009 г., с мотива, че полицаите са използвали разрешени от националното законодателство средства за целите на събирането на веществени доказателства и поради съпротивата от страна на служителите срещу полицейските заповеди. Жалбоподателите от своя страна твърдят, че те по никакъв начин не са отказвали подчинение, не са се съпротивявали, нито са имали агресивно поведение.
По делото пред ЕСПЧ българските власти не оспорват нито употребата на полицейска сила в твърдяния мащаб и средства, включително с белезници и електрошокови палки, срещу някои служители на дружеството, нито документираните сериозни наранявания на тримата жалбоподатели. Позицията на българските власти е, че е имало употреба на сила, но то е било оправдано.
ЕСПЧ обаче констатира, че проведеното предварително разследване е било непълноценно, без участието на жалбоподателите, и като обща оценка е било неадекватно. Властите дори не са идентифицирали полицаите, които са използвали електрошокови палки, не бил установен точният тип на използвания електрошок и продължителността на тяхното прилагане спрямо служителите. Самият факт, че по това време в МВР не е имало конкретни инструкции, свързани с използването на електрошокови оръжия, сам по себе си води до освобождаването на полицейските органи от задължението да спазват стандарта за използване на сила по чл. 3 от Конвенцията - само ако това е абсолютно необходимо. Съдът намира, че правилно обучени полицейски служители имат достатъчно други средства и техники за контрол от разстояние върху лица, за които е наложително установяването на такъв контрол. Самата полицейска операция е можело да бъде организирана по друг начин, така че да не се използва физическа сила при влизане в офисите. (При вестникарските публикации за въпросната полицейска операция от това време, има приложени снимки на полицаи, държащи ъглошлайф и чукове, които трябвало да бъдат използвани за влизане в офисите).
Когато нараняванията са били причинени от полицията, правителството е длъжно да докаже, че използването на сила е било необходимо, заявява ЕСПЧ в днешното решение. Разследването в случая не дава отговор на ключовия въпрос какво точно съпротивление са оказали жалбоподателите, за да може да обясни защо е било неизбежно, при тези обстоятелства, използването на сила от страна на полицията.
Тримата пострадали служители ще получат обезщетение от по 2500 евро всеки за неимуществени вреди.
По делото „Преждарови срещу България” - нарушение на правото на личен живот и 3000 евро обезщетение
В друго решение от днес по българско дело - „Преждарови срещу България”, по жалба на двама съпрузи от Пазарджик, собственици на компютърен клуб, ЕСПЧ присъжда общо обезщетение за двамата от 3000 евро за нарушение на чл. 8 от Конвенцията - право на личен и семеен живот.
След обиск в компютърния им клуб през 2005 г. полицията конфискува 5 компютъра. Семейството претендира, че процедурата е незаконна, защото още през 2004 г. клубът е бил затворен и не е действал, а съдържащата се в компютрите информация е била само лична.
Източник: Правен свят
В решението от днес Евросъдът приема единодушно, че в случая е налице нарушение на чл. 3 на Европейската конвенция за защита на правата на човека (забрана за нечовешко или унизително отнасяне) по отношение на трима от петимата жалбоподателя – както по отношение на твърденията за малтретиране, така и за неадекватността на разследването.
Делото е образувано по жалби на петима души от дружество "Интербилд" – собственика Aнджело Георгиев, Камелия Декова, Георги Косев, Николай Драгнев и Павел
Цеков. Всички те работят за дружеството, базирано във Варна като един от основните интернет доставчици в града. На 18 юни 2008 г. полицията е проникнала в два от офисите на фирмата, принуждавайки служителите да легнат на земята, нанасяйки им удари, ритници и прилагайки електрошокови оръжия, които причиняват силна болка и парализа. Един от служителите, който тогава е бил 22-годишен, твърди, че специално той е бил измъчван с електрошок, докато е бил прикован с белезници за решетката на прозореца. Многократно е прилаган електрошок върху служителката Камелия Декова, а Цеков е бил държан един час с белезници зад гърба. Травмите, получени от тези трима жалбоподатели, са документирани в резултатите от медицинските прегледи на следващия ден. Собственикът Анжело Георгиев не е бил в сградата по време на операцията, но в следващите дни обвини полицията, че е действала по поръчка на негови конкуренти в бизнеса - други интернет фирми във Варна.
По жалба на петимата веднага започва предварително разследване, но четири месеца по-късно, през октомври 2008 г. прокуратурата отказва да започне наказателно преследване срещу полицаите, участващи в операцията. Според заключението на прокуратурата, силата, употребена от полицията е била оправдана, защото служителите са отказали да се подчинят на полицейските заповеди да легнат на пода и да не пипат нищо, за да се предотврати унищожаването на електронни доказателства, съдържащи се в компютрите на компанията. При обжалване на прокурорския отказ, той е потвърден през април 2009 г., с мотива, че полицаите са използвали разрешени от националното законодателство средства за целите на събирането на веществени доказателства и поради съпротивата от страна на служителите срещу полицейските заповеди. Жалбоподателите от своя страна твърдят, че те по никакъв начин не са отказвали подчинение, не са се съпротивявали, нито са имали агресивно поведение.
По делото пред ЕСПЧ българските власти не оспорват нито употребата на полицейска сила в твърдяния мащаб и средства, включително с белезници и електрошокови палки, срещу някои служители на дружеството, нито документираните сериозни наранявания на тримата жалбоподатели. Позицията на българските власти е, че е имало употреба на сила, но то е било оправдано.
ЕСПЧ обаче констатира, че проведеното предварително разследване е било непълноценно, без участието на жалбоподателите, и като обща оценка е било неадекватно. Властите дори не са идентифицирали полицаите, които са използвали електрошокови палки, не бил установен точният тип на използвания електрошок и продължителността на тяхното прилагане спрямо служителите. Самият факт, че по това време в МВР не е имало конкретни инструкции, свързани с използването на електрошокови оръжия, сам по себе си води до освобождаването на полицейските органи от задължението да спазват стандарта за използване на сила по чл. 3 от Конвенцията - само ако това е абсолютно необходимо. Съдът намира, че правилно обучени полицейски служители имат достатъчно други средства и техники за контрол от разстояние върху лица, за които е наложително установяването на такъв контрол. Самата полицейска операция е можело да бъде организирана по друг начин, така че да не се използва физическа сила при влизане в офисите. (При вестникарските публикации за въпросната полицейска операция от това време, има приложени снимки на полицаи, държащи ъглошлайф и чукове, които трябвало да бъдат използвани за влизане в офисите).
Когато нараняванията са били причинени от полицията, правителството е длъжно да докаже, че използването на сила е било необходимо, заявява ЕСПЧ в днешното решение. Разследването в случая не дава отговор на ключовия въпрос какво точно съпротивление са оказали жалбоподателите, за да може да обясни защо е било неизбежно, при тези обстоятелства, използването на сила от страна на полицията.
Тримата пострадали служители ще получат обезщетение от по 2500 евро всеки за неимуществени вреди.
По делото „Преждарови срещу България” - нарушение на правото на личен живот и 3000 евро обезщетение
В друго решение от днес по българско дело - „Преждарови срещу България”, по жалба на двама съпрузи от Пазарджик, собственици на компютърен клуб, ЕСПЧ присъжда общо обезщетение за двамата от 3000 евро за нарушение на чл. 8 от Конвенцията - право на личен и семеен живот.
След обиск в компютърния им клуб през 2005 г. полицията конфискува 5 компютъра. Семейството претендира, че процедурата е незаконна, защото още през 2004 г. клубът е бил затворен и не е действал, а съдържащата се в компютрите информация е била само лична.
Източник: Правен свят
