Близо 1 500 000 българи живеят зад граница, като преобладаващата част са в държави от Европейския съюз. Всички те биха могли да бъдат засегнати от правилата на Регламент 650/2012 г., посветен на цялостно разрешаване на всички хипотези, свързани с трансграничното наследяване в рамките на ЕС и създаването на европейско удостоверение за наследство. Това отново припомниха днес от Нотариалната камара във връзка с предстоящото въвеждане на процедурата у нас, която ще се отрази и с промени в реда на международните наследявания.
Предвидената процедура за издаване на европейско удостоверение за наследство от нотариусите, предложена от Министерството на правосъдието, трябва да бъде гласувана от парламента най-късно до края на месец ноември 2014 г. – това е крайният срок, поставен от Европейската комисия пред България да направи необходимите законодателни промени, за да не търпи санкции, заявяват от камарата. Изпълнението на регламента по издаване на европейски удостоверения за наследство от нотариусите трябва да стартира от 17 август 2015 г. След тази дата българските граждани, които живеят в чужбина, ще могат сами да изберат по чии закони да се дели наследството им, като запишат това в завещанието си – дали в държавата по гражданство или по пребиваване. Законодателството на различните държави предлага съвсем различни разрешения, които могат да се окажат изгодни в едни случаи и неудачни – в други.
По френското право, например, без значение колко деца има, съпругът винаги получава една четвърт от имуществото. В Испания, ако се откажеш от наследство, държавата прибира дела ти, затова е добре да избереш бъларския закон, ако искаш да се откажеш от наследство в полза на децата си, дава примери нотариус Светлин Микушински.
Новата уредба трябва да създаде яснота, безспорност и предвидимост на наследствените правотношения с трансгранично действие. Регламентът се прилага спрямо всички аспекти на наследяването: от момента на откриването му до неговото окончателно уреждане, през неговото разпределяне и управление. Регламентът обаче изрично изключва, наред с другото, всичко, свързано с дарения, договори за застраховка "Живот", имуществени режими на съпрузите, задължения за издръжка и данъчното облагане.
В този контекст днес ръководството на Нотариалната камара постави въпроса, че именно нотариусите трябва да издават удостоверенията за наследници, а не общините, както е сега. Камарата традиционно се аргументира с лошото качество и непълнотата на удостоверенията за наследници.
"В момента в удостоверенията показват само родствените връзки, но не и кои са наследниците по закон и завещание и каква част от имуществото им се полага", обяснява председателят на Нотариалната камара Красимир Катранджиев. Ако обаче нотариусите издават тези документи, то те ще съдържат пълна, точна и проверена информация.
Нотариусите напомниха, че преди сделка с имот вече няма нужда човек да се разкарва до службата по кадастъра, за да извади скица, а може да я получи и от нотариуса, който изповядва продажбата. При това, ще му излезе и с 30% по-евтино, отколкото ако се обърне към кадастралните служби.
Различията създават проблеми
Въпросът с наследяването на имот в друга държава засяга огромен брой граждани на ЕС. Около 350-400 хиляди случаи на новоткрити наследства в рамките на ЕС годишно водят до възникването на частно-правни отношения с международен елемент, според работен доклад на ЕК. Затова и често различията на уредбата и различните правила при определяне на наследствените квоти на наследяването в отделните страни-членки създава затруднения в правоприлагането.
Съществени разлики разкрива и третирането на съвместното съжителство като основание за наследяване. Така например в Обединеното Кралство съпругът получава цялото или по-голямата част от наследството на съпруга си, а във Франция неговият дял е фиксиран на 1/4 независимо броя на децата, с които наследява едновременно. От съществуващите 3 форми на последна воля – завещание, съвместно завещание и договор за наследство, в България е допустима само първата форма, докато в други държави се използват и трите. Различия бележи и процедурата по придобиване на наследството, определянето на наследствения кръг лица, техните квоти и момента на преминаване на наследството в наследниците. Тези съществени различия илюстрират нуждата от въвеждането на единни и ясни критерии при определяне на приложимото право в областта на наследяването, както и необходимост от промени и в издаването на българските удостоверения за наследство.
Източник: Правен свят
По френското право, например, без значение колко деца има, съпругът винаги получава една четвърт от имуществото. В Испания, ако се откажеш от наследство, държавата прибира дела ти, затова е добре да избереш бъларския закон, ако искаш да се откажеш от наследство в полза на децата си, дава примери нотариус Светлин Микушински.
Новата уредба трябва да създаде яснота, безспорност и предвидимост на наследствените правотношения с трансгранично действие. Регламентът се прилага спрямо всички аспекти на наследяването: от момента на откриването му до неговото окончателно уреждане, през неговото разпределяне и управление. Регламентът обаче изрично изключва, наред с другото, всичко, свързано с дарения, договори за застраховка "Живот", имуществени режими на съпрузите, задължения за издръжка и данъчното облагане.
В този контекст днес ръководството на Нотариалната камара постави въпроса, че именно нотариусите трябва да издават удостоверенията за наследници, а не общините, както е сега. Камарата традиционно се аргументира с лошото качество и непълнотата на удостоверенията за наследници.
"В момента в удостоверенията показват само родствените връзки, но не и кои са наследниците по закон и завещание и каква част от имуществото им се полага", обяснява председателят на Нотариалната камара Красимир Катранджиев. Ако обаче нотариусите издават тези документи, то те ще съдържат пълна, точна и проверена информация.
Нотариусите напомниха, че преди сделка с имот вече няма нужда човек да се разкарва до службата по кадастъра, за да извади скица, а може да я получи и от нотариуса, който изповядва продажбата. При това, ще му излезе и с 30% по-евтино, отколкото ако се обърне към кадастралните служби.
Различията създават проблеми
Въпросът с наследяването на имот в друга държава засяга огромен брой граждани на ЕС. Около 350-400 хиляди случаи на новоткрити наследства в рамките на ЕС годишно водят до възникването на частно-правни отношения с международен елемент, според работен доклад на ЕК. Затова и често различията на уредбата и различните правила при определяне на наследствените квоти на наследяването в отделните страни-членки създава затруднения в правоприлагането.
Съществени разлики разкрива и третирането на съвместното съжителство като основание за наследяване. Така например в Обединеното Кралство съпругът получава цялото или по-голямата част от наследството на съпруга си, а във Франция неговият дял е фиксиран на 1/4 независимо броя на децата, с които наследява едновременно. От съществуващите 3 форми на последна воля – завещание, съвместно завещание и договор за наследство, в България е допустима само първата форма, докато в други държави се използват и трите. Различия бележи и процедурата по придобиване на наследството, определянето на наследствения кръг лица, техните квоти и момента на преминаване на наследството в наследниците. Тези съществени различия илюстрират нуждата от въвеждането на единни и ясни критерии при определяне на приложимото право в областта на наследяването, както и необходимост от промени и в издаването на българските удостоверения за наследство.
Източник: Правен свят
