Правото на Съюза, отнасящо се до неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, по силата на която националният съд, пред който е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, е длъжен да преизчисли сумите, дължими на основание клауза от договор за ипотечен кредит, предвиждаща мораторни лихви в размер, който надхвърля тройния размер на законната лихва, така че размерът им да не надвишава посочения праг. Това е допустимо, доколкото прилагането на тази национална разпоредба: първо - не предопределя преценката на националния съд относно неравноправността на такава клауза; и второ - не представлява пречка съдът да не приложи тази клауза, ако установи, че тя е неравноправна. Това постановява Съдът на ЕС в Решение по съединени дела (Unicaja Banco, SA/José Hidalgo and others) от 21 януари 2015 г. Преюдициалното запитване е направено от испански съд във връзка с няколко дела, отнасящи се до производства по принудително изпълнение върху недвижими имоти, образувани по искане на Unicaja Banco и Caixabank в периода 5 януари 2007 г.—20 август 2010 г. за суми в размер от 47 000 до 249 000 евро.