Европейският съд за правата на човека: Неефективното разследване в България е системен проблем

Неефективността на разследването е системен проблем в България. Този тежък извод прави Европейският съд за правата на човека.

Съдът в Страсбург изтъква, че вече в над 45 свои решения е констатирал нарушаване на задължението на българските власти да провеждат ефективно разследване. Затова евромагистратите са записали в решение от днес, че страната ни трябва да вземе мерки за решаване на проблема под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Съдът не предписва какво трябва да се направи, а остава това на българските власти. Магистратите в Страсбург обаче настояват мерките да са с практична насоченост и да предотвратят други подобни нарушения в бъдеще.     Решението на съда е постановено по жалба на отвлечена и изнасилена млада жена, която се представя само с инициалите С. З. Именно тя е настояла Страсбург да предпише на България общи и индивидуални мерки по чл. 46 от Европейската конвенция за правата на човека. Тази разпоредба позволява на европейския съд  да подпомага държавата при определянето на начина, по който да бъде преустановено нарушението на конвенцията - в случая липсата на ефективно разследване. В решението си Страсбург, отчитайки сложността на проблема, сочи, че е най-удачно България сама да избере средствата във вътрешния си правов ред, с които да изпълни решенията му.    "Съдът отбелязва, че вече в над 45 решения по жалби срещу България е констатирал нарушаване на задължението за провеждане на ефективно разследване. Сред причините за тези констатации са значителни забавяния в разследването, водещи до прекратяване на наказателното преследване по давност, изключването на доказателства или заподозрени от властите и многократните откази на прокурори да се съобразят с указанията на съда по отношение на разследването. Тези повтарящи се пропуски разкриват съществуването на системен проблем по отношение на неефективността на разследванията в България", пише в решението.    Българката, чиято жалба накара съда в Страсбург да определи неефективността на разследването у нас като системен проблем, става жертва на тежки престъпления през 1999 г., когато е само на 22 години. Студентката С.З. пътувала с кола от София за Благоевград с двама млади мъже. По време на пътуването те ѝ казали, че имат намерение да я "продадат" като проститутка. Тя била отведена на непознато място против волята ѝ и в продължение на 48 часа многократно била бита и изнасилвана от няколко мъже. С.З. обаче успяла да избяга и хората,  в чийто апартамент намерила убежище, незабавно извикали полиция. Докато униформените ги разпитвали, младата жена опитала да се самоубие, като скочи през прозореца.    По случая започнало разследване и С.З. идентифицирала двама от нападателите си и двама полицаи, с които похитителите ѝ са разговаряли преди да я отвлекат. Тя  казала на разследващите, че мъжете са част от организирана престъпна група за трафик на хора и са искали да я принудят да проституира в Западна Европа.  Досъдебното производство е прекратявано четири пъти и четири пъти делото е връщано за допълнително разследване на основание, че не са взети необходимите мерки и че са нарушени процесуални правила.    Така чак 8 години след отвличането и изнасилването на С.З. през 2007 г. седем души са предадени на съд по обвинения за фалшив арест, изнасилвания, подбуждане към проституция и отвличане с цел принуждаване към проституция. Делото се гледа в Благоевградския окръжен съд. Той провежда 22 заседания, като 10 от тях са отложени главно заради нередовно призоваване на подсъдими и свидетели.    На 27 март 2012 г. петима от подсъдимите са осъдени на глоби и затвор. Един е оправдан, а производството срещу друг е прекратено по давност. С окончателно решение от 11 февруари 2014 г. една от осъдителните присъди е отменена заради изтичане на давността, а наказанията на останалите са намалени.    С.З. се оплаква в Страсбург, че са погазени правата ѝ по два текста от Евроконвенцията – чл. 3 (забрана за нечовешко или унизително отнасяне) и чл. 8 (право на зачитане на личния живот), тя сочи също, че наказателното производство по случая ѝ е било неефективно.   Съдът е разгледал оплакването по чл. 3. В решението си той отбелязва, че произовдството за престъпленията срещу младата жена е продължило над 14 години и завява, че това е прекалено дълъг период, който не може да бъде обяснен със сложността на случая. Европейските магистрати наблягат на факта, че разследването четири пъти е било прекратявано и се е наложило прокурорът да го връща, тъй като случаят не е бил изяснен.    "Липсата на старание от страна на властите е довело до забавяне на разследването и погасяването по давност на част от по-леките престъпления", пише в решението. В него се казва още: "Действително С. З. не е оспорила прекратяването на делото спрямо двамата полицаи, които е идентифицирала. Но буди тревога фактът, че властите са решили, че не е необходимо да разгледат възможността нападателите на С.З. да са членове на престъпна мрежа, а са се ограничили до преследването само на конкретните похитители. По същия начин те не са предприели конкретни стъпки, за да издирят двама от нападателите, идентифицирани от жертвата".   Евромагистратите сочат, че продължителността на съдебната фаза на процеса, започнала през 2007 г. и завършила през 2014 г., не е оправдана от сложността на случая. "Прекомерната продължителност на делото е имала безспорно негативно отражение връху С.З., която очевидно е психически уязвима, а в продължение на години е била оставена в състояние на несигурност. Нещо повече - тя е трябвало да се връща многократно в съда и да преживява престъпленията", пише в решението.   С него на младата жена е присъдено обезщетение от 15 000 евро и още 2500 евро за разноски. 

Източник: Правен свят