България загуби вчера знаково дело в Страсбург, което я разобличи, че засекретява съдебни дела безпричинно, под предлог че в тях има класифицирани документи. Бившата полицейска служителка Стела Николова и нейната адвокатка Йорданка Вандова доказаха, че в страната има порочна практика, която позволява на държавата да съди скришом неудобни за нея лица.
Делото "Николова и Вандова срещу България" завърши с присъда, че е нарушен чл. 6 (право на справедлив съд) от Европейската конвенция за правата на човека. Държавата ще трябва да плати на Стела Николова 2400 евро за морални щети и 1000 евро за съдебни разноски.
Европейският съд за правата на човека обърна внимание, че за българските съдилища е достатъчно един от доказателствените материали да бъде секретен, за да затворят вратите си за обществен достъп. Пълната липса на публичност с цел запазване на поверителност е "непропорционална" според Страсбург и той препоръча всеки казус да се разглежда отделно, а не да се въвежда автоматично обща забранителна практика за достъп. Има достатъчно технически възможности да се опази тайната на отделен документ, без да се налага засекретяване на цялото дело, смятат европейските съдии. Трябва винаги да се търси равновесие "между принципа на публичност на съдебните процедури и императивите за защита на обществения интерес", пише в тяхното решение.
КАЗУС Като полицейски служител Стела Николова била обвинена през 2001 г. във вземане на подкуп и възпрепятстване на правосъдието при изпълнение на служебните й задължения. През март 2003 г. била осъдена на 5 години затвор, глоба от 3000 лева и отстраняване от МВР. След обжалване и допълнително разследване делото е прекратено през 2005 г. Николова обаче е била уволнена дисциплинарно през 2002 г. и битката й за възстановяване на работа продължила пред Върховния административен съд (ВАС). Той засекретил делото заради класифициран документ, представен му от МВР. ВАС отказал да разкрие този документ на адвокатката Йорданка Вандова, защото тя нямала сертификат за достъп до класифицирана информация. За да го получи, трябвало да мине през процедура за надеждност, но тя отказала, защото не желаела някой да наднича в личния й живот, за да може да практикува професията си. Поискала ВАС да прекрати делото и въпросът да бъде разгледан от Конституционния съд. ВАС отказал и дори засекретил решението си. То било разсекретено чак след изтичане на 5 години през юли 2009 г. По тази причина Вандова се оплака и пред Европейския съд, че е нарушено правото й на личен живот (чл. 8), но Страсбург отклони жалбата й, защото при регистрацията на съвместното й дело с Николова вече са били изтекли допустимите 6 месеца след изчерпването на възможностите на националната съдебна система.
Източник: в. Сега
Европейският съд за правата на човека обърна внимание, че за българските съдилища е достатъчно един от доказателствените материали да бъде секретен, за да затворят вратите си за обществен достъп. Пълната липса на публичност с цел запазване на поверителност е "непропорционална" според Страсбург и той препоръча всеки казус да се разглежда отделно, а не да се въвежда автоматично обща забранителна практика за достъп. Има достатъчно технически възможности да се опази тайната на отделен документ, без да се налага засекретяване на цялото дело, смятат европейските съдии. Трябва винаги да се търси равновесие "между принципа на публичност на съдебните процедури и императивите за защита на обществения интерес", пише в тяхното решение.
КАЗУС Като полицейски служител Стела Николова била обвинена през 2001 г. във вземане на подкуп и възпрепятстване на правосъдието при изпълнение на служебните й задължения. През март 2003 г. била осъдена на 5 години затвор, глоба от 3000 лева и отстраняване от МВР. След обжалване и допълнително разследване делото е прекратено през 2005 г. Николова обаче е била уволнена дисциплинарно през 2002 г. и битката й за възстановяване на работа продължила пред Върховния административен съд (ВАС). Той засекретил делото заради класифициран документ, представен му от МВР. ВАС отказал да разкрие този документ на адвокатката Йорданка Вандова, защото тя нямала сертификат за достъп до класифицирана информация. За да го получи, трябвало да мине през процедура за надеждност, но тя отказала, защото не желаела някой да наднича в личния й живот, за да може да практикува професията си. Поискала ВАС да прекрати делото и въпросът да бъде разгледан от Конституционния съд. ВАС отказал и дори засекретил решението си. То било разсекретено чак след изтичане на 5 години през юли 2009 г. По тази причина Вандова се оплака и пред Европейския съд, че е нарушено правото й на личен живот (чл. 8), но Страсбург отклони жалбата й, защото при регистрацията на съвместното й дело с Николова вече са били изтекли допустимите 6 месеца след изчерпването на възможностите на националната съдебна система.
Източник: в. Сега