Родени зад граница българчета, които са били записани само с лично и фамилно име в акта си за раждане в съответната страна, ще могат да добавят бащино име в българския си акт за раждане само с писмено заявление от родителите. Досега такава промяна задължително минаваше през съда. Улеснението дойде с поправка в Закона за гражданската регистрация, гласувана от парламентарната комисия за българите в чужбина. Идеята предизвика истински скандал между депутатите и представителите на регионалното министерство, които твърдо й се противопоставиха.
Според вносителя Румен Йончев (БДЦ) досегашната практика създава затруднения на родителите всеки път когато се обърнат към родната администрация за услуга и трябва да посочат имената на децата. Колегата му в комисията Борис Станимиров (РБ) посочи, че в момента кандидатстването в детска градина става чрез електронна система, която изисква трите имена на детето и не го регистрира, ако това условие не е изпълнено. Юлиан Ангелов (ПФ) пък заяви, че на последния парламентарен вот ЦИК е отхвърлила всички кандидати за наблюдатели в СИК с две имена, въпреки че са български граждани.
От регионалното министерство изразиха опасения, че промяната дава възможност да се създават двойни самоличности. "Актът за раждане е документът, който има доказателствена сила по отношение на името на всеки български гражданин. И добавянето на бащино име към българския акт за раждане, който е въз основа на чуждия, означава, че ние създаваме два документа за едно и също лице", обясни директорът на ГРАО Иван Гетов. Подкрепи го регионалният зам.-министър Иван Аспарухов, според когото законовата поправка по-скоро би създала проблеми на българите в чужбина, тъй като там ще трябва да доказват как у нас имат три имена, а там две. Депутатите възразиха, че наличието на ЕГН и биометрични данни не би позволило подобно нещо. И обвиниха чиновниците в саботаж.
Източник: в. Сега
