Всеки държавен орган, който обслужва граждани на гише и събира такси, от 1 март 2017 г. задължително да има ПОС терминал, за да приема картови разплащания. А на банките да е забранено да начисляват по-големи суми за превод на държавни такси от тези, които изискват за другите касови преводи.
Това предлагат депутати от ДБГ в проект за изменение на Закона за държавните такси.
Това предлагат депутати от ДБГ в проект за изменение на Закона за държавните такси.
"В момента повечето държавни институции не приемат касови плащания, а са сключили договор с банки, които имат гише в сградите на съответното ведомство. Така заплащаните в брой такси се плащат на гишето на банката заедно с допълнителна такса за банково обслужване. Според проверка в интернет и на място често банковите такси, събирани в приемните помещения на администрацията, са с 2 до 3 пъти по-високи от тези за касови преводи в други банкови клонове", са констатирали вносителите. Те определят тази практика като дискриминационна.
И посочват, че тя предизвиква обосновано недоволство от страна на гражданите. "То се засилва и от немалкото случаи, когато държавната такса няма как да бъде платена по друг начин, освен на гишето на място", обясняват депутатите от ДБГ и дават като пример сумите, които се събират на граничните пунктове.
Затова първото, което предлагат, е на гражданите и бизнеса да се даде алтернатива за внасяне на държавни такси – чрез картово плащане. За целта в проекта е предвидено всяка администрация, включително и съдебната власт, до 1 март 2017 г. да инсталира ПОС терминали. Това според вносителите ще е свързано с минимални разходи.
"Цената на тези терминали най-често се поема чрез размера на цената на таксите за плащане, който е нормативно ограничен с Регламент 2015/751 до 0,2 на сто от размера на плащането. При планирани приходи от държавни такси за 2016 г. в размер на 1 175 114 000 лв., очакваният негативен финансов ефект за бюджета е в размер на 2 350 228 лв. от такси за плащания, както и по около 240 лв. на администрация (такса за пренос на данни със СИМ карта за данни – при приет размер на месечния абонамент от 20 лв.)", са изчислили депутатите от ДБГ.
Според тях тази минимална бюджетна тежест обаче ще осигури на гражданите удобство и бързина при плащане. "Това може да спести на икономиката като цяло няколко десетки хиляди човекочаса, както и да остави свободни за гражданите суми в размер на около 11 млн. лв.", твърдят авторите на законопроекта.
За да се избегне забавяне на администрацията при въвеждането на ПОС терминали за плащане на държавните такси, от ДБГ искат всеки шеф на ведомство, който не спази срока, да бъде глобяван с по 2000 лв. за всеки месец, в който не е осигурил картово плащане.
Паралелно с това те предлагат в закона да се въведе и забрана за банките да налагат "такси и други парични задължения на гражданите и организациите за парични преводи за заплащане на държавни такси, които са по-големи от съответните такси за паричен превод към други банкови сметки на юридически лица". В Закона за държавните такси се записва още, че текстове в договорите или общите условия на банките, които нарушават забраната, ще са нищожни, а надплатеното за превод ще подлежи на връщане.
Всичко това е скрепено със санкции за финансовите институции. Те са заложени в Закона за платежните услуги и платежните системи. "Доставчик на платежни услуги, който допусне събиране на такси за извършване на паричен превод в размер, по-висок от установения в нормативен акт, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – размер от 3000 лв. до 6000 лв.". Нарушенията ще се установяват и наказват от Комисията за защита на потребителите.
Източник: Правен свят
И посочват, че тя предизвиква обосновано недоволство от страна на гражданите. "То се засилва и от немалкото случаи, когато държавната такса няма как да бъде платена по друг начин, освен на гишето на място", обясняват депутатите от ДБГ и дават като пример сумите, които се събират на граничните пунктове.
Затова първото, което предлагат, е на гражданите и бизнеса да се даде алтернатива за внасяне на държавни такси – чрез картово плащане. За целта в проекта е предвидено всяка администрация, включително и съдебната власт, до 1 март 2017 г. да инсталира ПОС терминали. Това според вносителите ще е свързано с минимални разходи.
"Цената на тези терминали най-често се поема чрез размера на цената на таксите за плащане, който е нормативно ограничен с Регламент 2015/751 до 0,2 на сто от размера на плащането. При планирани приходи от държавни такси за 2016 г. в размер на 1 175 114 000 лв., очакваният негативен финансов ефект за бюджета е в размер на 2 350 228 лв. от такси за плащания, както и по около 240 лв. на администрация (такса за пренос на данни със СИМ карта за данни – при приет размер на месечния абонамент от 20 лв.)", са изчислили депутатите от ДБГ.
Според тях тази минимална бюджетна тежест обаче ще осигури на гражданите удобство и бързина при плащане. "Това може да спести на икономиката като цяло няколко десетки хиляди човекочаса, както и да остави свободни за гражданите суми в размер на около 11 млн. лв.", твърдят авторите на законопроекта.
За да се избегне забавяне на администрацията при въвеждането на ПОС терминали за плащане на държавните такси, от ДБГ искат всеки шеф на ведомство, който не спази срока, да бъде глобяван с по 2000 лв. за всеки месец, в който не е осигурил картово плащане.
Паралелно с това те предлагат в закона да се въведе и забрана за банките да налагат "такси и други парични задължения на гражданите и организациите за парични преводи за заплащане на държавни такси, които са по-големи от съответните такси за паричен превод към други банкови сметки на юридически лица". В Закона за държавните такси се записва още, че текстове в договорите или общите условия на банките, които нарушават забраната, ще са нищожни, а надплатеното за превод ще подлежи на връщане.
Всичко това е скрепено със санкции за финансовите институции. Те са заложени в Закона за платежните услуги и платежните системи. "Доставчик на платежни услуги, който допусне събиране на такси за извършване на паричен превод в размер, по-висок от установения в нормативен акт, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – размер от 3000 лв. до 6000 лв.". Нарушенията ще се установяват и наказват от Комисията за защита на потребителите.
Източник: Правен свят