Членове на организирана престъпна група да не бъдат наказвани, дори и да са участвали в извършване на престъпление, ако доброволно се предадат или разкрият цялата информация, която им е известна за групата.
Такава промяна в Наказателния кодекс (НК) иска прокуратурата, за да може да подобри резултатите срещу организираната престъпност. Това става ясно от законодателните предложения, изброени в публикувания днес годишен доклад на прокуратурата за дейността ѝ за 2015 г.
Такава промяна в Наказателния кодекс (НК) иска прокуратурата, за да може да подобри резултатите срещу организираната престъпност. Това става ясно от законодателните предложения, изброени в публикувания днес годишен доклад на прокуратурата за дейността ѝ за 2015 г.
В момента според НК не се наказва участник в престъпна група, ако се предаде или разкрие всичко, което му е известно, но преди да е извършено престъпление. Според прокуратурата това условие трябва да отпадне и да се помисли за въвеждане на института на "сътрудничещ обвиняем".
"Тази фигура съществува във всички съвременни развити европейски правни системи и се използва като основен способ за доказване на престъпления, извършени от ОПГ, тъй като най-добрите свидетели са самите членове на групите. Ако им бъде предложено отпадане на наказуемостта за извършеното от тях престъпление, те ще са мотивирани да разкрият всичко, което знаят за действията на групата", се казва в доклада на прокуратурата.
Предложението на държавното обвинение в тази насока е обусловено и от констатираните проблеми тъкмо по делата срещу организираната престъпност и корупцията. С тях основно се занимава специализираната прокуратурата, но в годишния доклад се подчертава, че специализираният наказателен съд е върнал 42 обвинителни акта (38.25%) от внесените общо 110.
Главният прокурор Сотир Цацаров определя тези данни като обезпокоителни, още повече че се запазва и високият процент на върнати дела за корупционни и данъчни престъпления, както и за наркотици, което според доклада сочи, че пропуските при разследването на тези дела не са отстранени.
Общо през изминалата година прокуратурите са внесели в съда 134 дела за организирана престъпност, от които 44 са ѝ били върнати. При делата за корупция данните показват 485 внесени обвинителни акта, от които 95 са върнати. За сравнение, общият процент върнати дела е едва около 5%, което показва, че за този тип престъпления той е изключително висок.
"Необходимо е да се анализират конкретните причини за връщането на обвинителните актове, въз основа на което да се направят изводи, дали се отнася за грешки и пропуски при разследването на този вид престъпления, или за неизпълнение на задълженията на прокурорите при внасяне на обвинителния акт в съда", се казва в доклада.
В тази връзка е отчетена и липса на напредък по отношение наказанията за подкуп – общият брой на внесените в съда дела е малък (103) и то предимно за дребни престъпления, като опити за прикриване на нарушения по пътя. Осъдени за подкуп са 77 души, а 9 са оправдани.
"Такова е било положението и през предходни отчетни периоди. Без да подценяваме важността на този вид корупция, очевидно е, че не тя представлява най-голямата заплаха за правовия ред в страната", се признава в доклада. Според прокуратурите този вид престъпност по-трудно се разкрива и доказва, особено на отговорни длъжностни лица.
"Получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно. Свидетелите по корупционните дела обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания. Изискваните документи обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересовани от изхода на делото лица. Поради това, често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган", се посочва още в доклада. Изтъкнати са и трудности, свързани с намирането на експерти заради ниските възнаграждения.
В тази връзка държавното обвинение предлага тълкуване или дори редакция на текста от НК за провокация към подкуп като в доклада не се уточнява каква да бъде тя.
За липсата на задоволителни резултати срещу организираната престъпност и корупцията, не на последното място е отчетено, че през почти цялата изминала година ГДБОП не е изпращала никакви материали в прокуратурата. Малкото такива пък са били предимно за дребни квартални сделки с наркотици.
На този фон звучат логично и данните за значително повечето оправдателни присъди за този тип дела. Тенденцията от години е оправдателните присъди да са едва около 3% и тя се запазва, но по делата за организирана престъпност оправдани са 14 души (21,1%) при 58 осъдени. За корупция пък са оправдани над ¼ от подсъдимтие – 79 при 312 осъдени, което е и ръст с близо 10%, спрямо 2014 г.
Законодателни промени
Освен редакции, свързани с организираните престъпни групи, в доклада на прокуратурата са изложени предложения за форми на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления.
Изказано е предложение за подсъдими, които са допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за тежки престъпления по други дела, да може да се прилага чл. 55 от НК. Той урежда случаите на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, и съдът налага още по-леко или го заменя.
Наред с това прокуратурата иска и промяна в случаите на съкратено съдебно следствие, при което наказанието на подсъдимия автоматично се редуцира с 1/3. Според държавното обвинение това е неоправдана привилегия за извършителите на тежки престъпления, без те да допринасят за по-бързото приключване на предварителното разследване и за разкриването на истината, като дори често затрудняват разследването.
"Наред с това, при съкратеното съдебно следствие не се защитават в достатъчна степен интересите на пострадалите, така както при споразумението, при което се изисква възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъплението. Алтернативно - редукцията на наказанието по чл. 58а, ал. 1 НК да не е с 1/3, а по-малка или в определени параметри, в които съдът я определя при всеки конкретен случай", мотивирано е предложението.
По отношение на подкупите, прокуратурата иска създаването на нови престъпни състави, чрез които да бъдат включени и лекарската и други професии, които в момента при подкуп се преследват за т.нар. "подкуп в частния сектор".
Друго любопитно предложение е за промяна на съдържанието на чл. 282 НК за престъпление по служба с включването на по-голям кръг субекти и премахване на специалната цел, каквато е уредбата при военните длъжностни престъпления (чл. 387 НК).
По отношение на НПК е направено предложение за отмяна на ограниченията в срока за разследване, след които извършените действия не се зачитат като доказателства. Прокуратурата иска и промяна, с която да могат да се протестират определенията на съда, с които той връща дела на държавното обвинение. В тази връзка е поискана редакция, с която в НПК да се предвиди изрична възможност за отстраняване на "явна фактическа грешка" или "техническа грешка" в обвинителния акт, тъй като често такива грешки стават причина за връщането на дела.
"Да се предвиди законова възможност за протестиране или обжалване на акта на съда по чл. 335 НПК, с цел дисциплиниращо въздействие върху въззивните съдебни състави, поради наличие на случаи, в които със спорни аргументи се връщат дела от въззивния съд на прокурора", е друго предложение на прокуратурата в тази насока.
По отношение на специализираните прокуратури е направено предложение за отмяна на Глава двадесет и шеста от НПК, според която обвиняем може да поиска внасянето на делото му в съда, ако това не е станало повече от две години, след като му е повдигнато обвинение. Искането е мотивирано с фактическата и правна сложност на делата, наличието на много обвиняеми, защитници и пострадали, както и с процесуалното шиканиране по медицински съображения, изключително с цел да се затруднява приключването на делата.
Друго искане по отношение на спецпрокуратурата е при разследване на престъпни групи прилагането на СРС да може да се продължава до 10 месеца.
Военните прокуратури да получат нови правомощия, като подсъдността на военните съдилища се разшири, обхващайки и служители от ДАНС, МВР, ГДИН и ГДО, е друго предложение. Искането е мотивирано с актуалната обстановка в страната с бежанските вълни.
Спад на исканите и разрешени СРС-та
За изминалата година прокуратурата е отчела спад, както на поисканите, така и на дадените разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС).
Исканията за СРС до съда са общо 1 287 (1948 за 2014 г.) по отношение на 894 лица. Съдът е отказал да уважи 135 искания (48 през 2014 г.), което е 10,5% от всички. В сравнение с предходната година, направените искания са намалели с 33,9%, а отказите на съда са нараснали почти три пъти.
С промените в Закона за електронните съобщения от март м.г. съдебно разрешение е нужно и за достъп до трафични данни. Според статистиката на прокуратурата от март до декември 2015 г. прокурорите са изготвили 18 151 искания за достъп до трафични данни, като отказите са 1435.
308 присъди по ЗОДОВ за 2,5 млн. лева
През изминалата година 308 граждани са осъдили прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като присъдените обезщетения са за близо 2,5 млн. лв.
Най-често граждани съдят прокуратурата, след като са били обвинени в престъпление, за което са оправдани.
Само 3 са осъдителните решения за незаконно задържане под стража, а едно е за вреди от изпълнение на наложено наказание над определения от съда срок или размер. Пет пъти прокуратурата е осъдена за вреди от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Прокуратурата е посочила и законодателни проблеми, които водят до осъждания по ЗОДОВ. Като такива са отчетени ограниченията в ГПК относно касационното обжалване.
"Прокуратурата продължава да счита, че е в обществен интерес отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи да не е обективна (каквото е настоящото законодателно решение), а да се ангажира само при доказани съществени нарушения на закона, извършени от ответните органи, които нарушения да са и пряката причина за незаконността на наказателната репресия. Съществуват много случаи, в които прокурорът, ръководещ досъдебното производство, е действал в съответсвие с доказателствата и закона, но впоследствие делото е прекратено или подсъдимият е оправдан, поради други фактори", се казва в доклада.
Голямата продължителност на наказателните дела също е спомената като пречка, която води до по-високи обезщетения в случаите на незаконно обвинение. В това отношение е споменато и публичното разпространяване на информация за водените дела, като е дадена препоръка до говорителите на прокуратурите, наблюдаващите прокурори и административните ръководители много внимателно да преценяват в кои случаи и каква конкретно информация да се предоставя на медиите.
Източник: Правен свят
"Тази фигура съществува във всички съвременни развити европейски правни системи и се използва като основен способ за доказване на престъпления, извършени от ОПГ, тъй като най-добрите свидетели са самите членове на групите. Ако им бъде предложено отпадане на наказуемостта за извършеното от тях престъпление, те ще са мотивирани да разкрият всичко, което знаят за действията на групата", се казва в доклада на прокуратурата.
Предложението на държавното обвинение в тази насока е обусловено и от констатираните проблеми тъкмо по делата срещу организираната престъпност и корупцията. С тях основно се занимава специализираната прокуратурата, но в годишния доклад се подчертава, че специализираният наказателен съд е върнал 42 обвинителни акта (38.25%) от внесените общо 110.
Главният прокурор Сотир Цацаров определя тези данни като обезпокоителни, още повече че се запазва и високият процент на върнати дела за корупционни и данъчни престъпления, както и за наркотици, което според доклада сочи, че пропуските при разследването на тези дела не са отстранени.
Общо през изминалата година прокуратурите са внесели в съда 134 дела за организирана престъпност, от които 44 са ѝ били върнати. При делата за корупция данните показват 485 внесени обвинителни акта, от които 95 са върнати. За сравнение, общият процент върнати дела е едва около 5%, което показва, че за този тип престъпления той е изключително висок.
"Необходимо е да се анализират конкретните причини за връщането на обвинителните актове, въз основа на което да се направят изводи, дали се отнася за грешки и пропуски при разследването на този вид престъпления, или за неизпълнение на задълженията на прокурорите при внасяне на обвинителния акт в съда", се казва в доклада.
В тази връзка е отчетена и липса на напредък по отношение наказанията за подкуп – общият брой на внесените в съда дела е малък (103) и то предимно за дребни престъпления, като опити за прикриване на нарушения по пътя. Осъдени за подкуп са 77 души, а 9 са оправдани.
"Такова е било положението и през предходни отчетни периоди. Без да подценяваме важността на този вид корупция, очевидно е, че не тя представлява най-голямата заплаха за правовия ред в страната", се признава в доклада. Според прокуратурите този вид престъпност по-трудно се разкрива и доказва, особено на отговорни длъжностни лица.
"Получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно. Свидетелите по корупционните дела обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания. Изискваните документи обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересовани от изхода на делото лица. Поради това, често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган", се посочва още в доклада. Изтъкнати са и трудности, свързани с намирането на експерти заради ниските възнаграждения.
В тази връзка държавното обвинение предлага тълкуване или дори редакция на текста от НК за провокация към подкуп като в доклада не се уточнява каква да бъде тя.
За липсата на задоволителни резултати срещу организираната престъпност и корупцията, не на последното място е отчетено, че през почти цялата изминала година ГДБОП не е изпращала никакви материали в прокуратурата. Малкото такива пък са били предимно за дребни квартални сделки с наркотици.
На този фон звучат логично и данните за значително повечето оправдателни присъди за този тип дела. Тенденцията от години е оправдателните присъди да са едва около 3% и тя се запазва, но по делата за организирана престъпност оправдани са 14 души (21,1%) при 58 осъдени. За корупция пък са оправдани над ¼ от подсъдимтие – 79 при 312 осъдени, което е и ръст с близо 10%, спрямо 2014 г.
Законодателни промени
Освен редакции, свързани с организираните престъпни групи, в доклада на прокуратурата са изложени предложения за форми на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления.
Изказано е предложение за подсъдими, които са допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за тежки престъпления по други дела, да може да се прилага чл. 55 от НК. Той урежда случаите на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, и съдът налага още по-леко или го заменя.
Наред с това прокуратурата иска и промяна в случаите на съкратено съдебно следствие, при което наказанието на подсъдимия автоматично се редуцира с 1/3. Според държавното обвинение това е неоправдана привилегия за извършителите на тежки престъпления, без те да допринасят за по-бързото приключване на предварителното разследване и за разкриването на истината, като дори често затрудняват разследването.
"Наред с това, при съкратеното съдебно следствие не се защитават в достатъчна степен интересите на пострадалите, така както при споразумението, при което се изисква възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъплението. Алтернативно - редукцията на наказанието по чл. 58а, ал. 1 НК да не е с 1/3, а по-малка или в определени параметри, в които съдът я определя при всеки конкретен случай", мотивирано е предложението.
По отношение на подкупите, прокуратурата иска създаването на нови престъпни състави, чрез които да бъдат включени и лекарската и други професии, които в момента при подкуп се преследват за т.нар. "подкуп в частния сектор".
Друго любопитно предложение е за промяна на съдържанието на чл. 282 НК за престъпление по служба с включването на по-голям кръг субекти и премахване на специалната цел, каквато е уредбата при военните длъжностни престъпления (чл. 387 НК).
По отношение на НПК е направено предложение за отмяна на ограниченията в срока за разследване, след които извършените действия не се зачитат като доказателства. Прокуратурата иска и промяна, с която да могат да се протестират определенията на съда, с които той връща дела на държавното обвинение. В тази връзка е поискана редакция, с която в НПК да се предвиди изрична възможност за отстраняване на "явна фактическа грешка" или "техническа грешка" в обвинителния акт, тъй като често такива грешки стават причина за връщането на дела.
"Да се предвиди законова възможност за протестиране или обжалване на акта на съда по чл. 335 НПК, с цел дисциплиниращо въздействие върху въззивните съдебни състави, поради наличие на случаи, в които със спорни аргументи се връщат дела от въззивния съд на прокурора", е друго предложение на прокуратурата в тази насока.
По отношение на специализираните прокуратури е направено предложение за отмяна на Глава двадесет и шеста от НПК, според която обвиняем може да поиска внасянето на делото му в съда, ако това не е станало повече от две години, след като му е повдигнато обвинение. Искането е мотивирано с фактическата и правна сложност на делата, наличието на много обвиняеми, защитници и пострадали, както и с процесуалното шиканиране по медицински съображения, изключително с цел да се затруднява приключването на делата.
Друго искане по отношение на спецпрокуратурата е при разследване на престъпни групи прилагането на СРС да може да се продължава до 10 месеца.
Военните прокуратури да получат нови правомощия, като подсъдността на военните съдилища се разшири, обхващайки и служители от ДАНС, МВР, ГДИН и ГДО, е друго предложение. Искането е мотивирано с актуалната обстановка в страната с бежанските вълни.
Спад на исканите и разрешени СРС-та
За изминалата година прокуратурата е отчела спад, както на поисканите, така и на дадените разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС).
Исканията за СРС до съда са общо 1 287 (1948 за 2014 г.) по отношение на 894 лица. Съдът е отказал да уважи 135 искания (48 през 2014 г.), което е 10,5% от всички. В сравнение с предходната година, направените искания са намалели с 33,9%, а отказите на съда са нараснали почти три пъти.
С промените в Закона за електронните съобщения от март м.г. съдебно разрешение е нужно и за достъп до трафични данни. Според статистиката на прокуратурата от март до декември 2015 г. прокурорите са изготвили 18 151 искания за достъп до трафични данни, като отказите са 1435.
308 присъди по ЗОДОВ за 2,5 млн. лева
През изминалата година 308 граждани са осъдили прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като присъдените обезщетения са за близо 2,5 млн. лв.
Най-често граждани съдят прокуратурата, след като са били обвинени в престъпление, за което са оправдани.
Само 3 са осъдителните решения за незаконно задържане под стража, а едно е за вреди от изпълнение на наложено наказание над определения от съда срок или размер. Пет пъти прокуратурата е осъдена за вреди от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Прокуратурата е посочила и законодателни проблеми, които водят до осъждания по ЗОДОВ. Като такива са отчетени ограниченията в ГПК относно касационното обжалване.
"Прокуратурата продължава да счита, че е в обществен интерес отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи да не е обективна (каквото е настоящото законодателно решение), а да се ангажира само при доказани съществени нарушения на закона, извършени от ответните органи, които нарушения да са и пряката причина за незаконността на наказателната репресия. Съществуват много случаи, в които прокурорът, ръководещ досъдебното производство, е действал в съответсвие с доказателствата и закона, но впоследствие делото е прекратено или подсъдимият е оправдан, поради други фактори", се казва в доклада.
Голямата продължителност на наказателните дела също е спомената като пречка, която води до по-високи обезщетения в случаите на незаконно обвинение. В това отношение е споменато и публичното разпространяване на информация за водените дела, като е дадена препоръка до говорителите на прокуратурите, наблюдаващите прокурори и административните ръководители много внимателно да преценяват в кои случаи и каква конкретно информация да се предоставя на медиите.
Източник: Правен свят
