На първо място, мнозинството от съдиите изхождат от принципната позиция, че Народното събрание има право да отменя своите собствени решения. Към момента на отмяната е липсвала обвързваща практика на КС по въпросите на несъвместимостта и при установената към онзи момент парламентарна практика за отмяна на решения на Народното събрание, както и с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗДАНС парламентът е трябвало да вземе решение по възникналия проблем с нежеланието на избрания за председател на ДАНС да заема длъжността. Конституционният съд не намира и че е нарушен принципът за разделение на властите, тъй като в конкретния случай нито едно правомощие на орган на изпълнителната власт не е било накърнено. С взетото решение за нов избор на председател на ДАНС не е била засегната каквато и да е било конституционно защитена ценност. Точно обратното, евентуалното бездействие на Народното събрание в тогавашната обстановка би създало хаос и обществено напрежение. Така би се стигнало до парализиране на ДАНС и до блокиране на политиката на държавата по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността. Подобно поведение би било в противоречие с принципа на правовата държава.
В мотивите на Определение № 1 от 14 януари 2014 г. е посочено, че въпросът с отмяната на решения на Народното събрание, с които лица са били избрани за ръководители на държавни институции на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, вече е разрешен с Тълкувателно решение № 14 на Конституционния съд по к.д. № 17 от 2013 г. Също така обявяването за противоконституционно на оспореното решение НС би имало за резултат изкуственото възстановяване на Делян Пеевски като председател на ДАНС и оттам – до преразглеждане на Решение № 7 на Конституционния съд по к.д. № 16 от 2013 г. Така отново се налага изводът за недопустимост, защото ще е налице преразглеждане на въпрос, по който съдът вече се е произнесъл.
Трима съдии са подписали решението с особено мнение, като смятат, че решението на парламента изземва функции на изпълнителната власт и нарушава принципите на правовата държава. Според тях възприетият подход на отказ от правосъдие от страна на КС може и да е удобен, но ерозира авторитета на конституционната юрисдикция и демотивира възможните вносители да сезират съда с искания за противоконституционност на спорни от конституционна и щекотливи от политическа гледна точка управленски актове на парламента.
Двама от съдиите гласували с мнозинството са изразили свои становища, като според едното искането е недопустимо, тъй като новото искане се позовава без каквато и да е промяна на същите факти, по които съдът вече се е произнесъл с решение и следователно е налице „същият предмет“ по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗКС. Според другото искането е недопустимо, тъй като решението на НС всъщност е административен акт, който не подлежи на контрол за конституционност, а следва да бъде обжалван за противозаконност по административен ред.
В мотивите на Определение № 1 от 14 януари 2014 г. е посочено, че въпросът с отмяната на решения на Народното събрание, с които лица са били избрани за ръководители на държавни институции на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, вече е разрешен с Тълкувателно решение № 14 на Конституционния съд по к.д. № 17 от 2013 г. Също така обявяването за противоконституционно на оспореното решение НС би имало за резултат изкуственото възстановяване на Делян Пеевски като председател на ДАНС и оттам – до преразглеждане на Решение № 7 на Конституционния съд по к.д. № 16 от 2013 г. Така отново се налага изводът за недопустимост, защото ще е налице преразглеждане на въпрос, по който съдът вече се е произнесъл.
Трима съдии са подписали решението с особено мнение, като смятат, че решението на парламента изземва функции на изпълнителната власт и нарушава принципите на правовата държава. Според тях възприетият подход на отказ от правосъдие от страна на КС може и да е удобен, но ерозира авторитета на конституционната юрисдикция и демотивира възможните вносители да сезират съда с искания за противоконституционност на спорни от конституционна и щекотливи от политическа гледна точка управленски актове на парламента.
Двама от съдиите гласували с мнозинството са изразили свои становища, като според едното искането е недопустимо, тъй като новото искане се позовава без каквато и да е промяна на същите факти, по които съдът вече се е произнесъл с решение и следователно е налице „същият предмет“ по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗКС. Според другото искането е недопустимо, тъй като решението на НС всъщност е административен акт, който не подлежи на контрол за конституционност, а следва да бъде обжалван за противозаконност по административен ред.
