Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) поиска от Конституционния съд (КС) да обяви за противоконституционна нормата от Наказателния кодекс (НК), според която при неизпълнението на пробационна мярка от страна на осъден съдът може да налага лишаване от свобода.
Според действащият чл. 43а, т. 2 от НК, ако осъденият не изпълнява наложената му пробационна мярка, без да има основателна причина за това, то съдът може да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода.
"Наказанието като законово установена мярка на държавна принуда се налага от съда на лице, извършило престъпление, само с присъда. В отклонение от този принцип, разпоредбата на чл.43а, т.2 от НК позволява на практика ревизирането на влязла в сила присъда със започнало изпълнение на наказание "пробация", което се заменя с друго, по-тежко по вид – "лишаване от свобода". Тази замяна законодателят поставя в зависимост от настъпването на нов юридически факт – неизпълнение на пробационните мерки от осъдения. Без да е налице ново извършено престъпление (тъй като неизпълнението на пробационни мерки не е предвидено като престъпление по сега действащия НК), на осъдения в действителност се налага ново наказание "лишаване от свобода" с определение от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието "пробация" – чл.452, ал.3 от НПК", се казва в искането до КС, подписано от зам. председателя на ВКС и председател на наказателна колегия Павлина Панова. Решението за отправяне на искането до КС, е било взето на Общо събрание на Наказателната колегия с пълно единодушие на присъстващите 28 съдии.
Според върховните съдии нормата от НК противоречи на на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и не съответства на международни договори, по които България е страна - на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и на Международния пакт за граждански и политически права. Специално според чл.7, т.1 от ЕКПЧ "не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено"
В искането се подчертава, че въпросната норма от НК се прилага за всички престъпления, за които е предвидено наказание "пробация". В много от случаите обаче, пробацията се явява най-тежкото наказание, предвидено в НК за конкретното престъпление.
"Замяната по чл.43а, т.2 от НК на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода", което изобщо не е предвидено в санкционната част на изброените престъпления, нарушава принципа за законоустановеност на наказанието. Този принцип се изразява в това, че за всяко престъпление може да се налага само онова по вид и размер наказание, което е предвидено в нормата от особената част за престъпленията от вида, който състав конкретното престъпление осъществява", се казва в искането на съдиите.
Конституционният съд е образувал дело по искането, а за докладчик по него е определен съдия Благовест Пунев.
Източник: Правен свят
Според действащият чл. 43а, т. 2 от НК, ако осъденият не изпълнява наложената му пробационна мярка, без да има основателна причина за това, то съдът може да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода.
"Наказанието като законово установена мярка на държавна принуда се налага от съда на лице, извършило престъпление, само с присъда. В отклонение от този принцип, разпоредбата на чл.43а, т.2 от НК позволява на практика ревизирането на влязла в сила присъда със започнало изпълнение на наказание "пробация", което се заменя с друго, по-тежко по вид – "лишаване от свобода". Тази замяна законодателят поставя в зависимост от настъпването на нов юридически факт – неизпълнение на пробационните мерки от осъдения. Без да е налице ново извършено престъпление (тъй като неизпълнението на пробационни мерки не е предвидено като престъпление по сега действащия НК), на осъдения в действителност се налага ново наказание "лишаване от свобода" с определение от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието "пробация" – чл.452, ал.3 от НПК", се казва в искането до КС, подписано от зам. председателя на ВКС и председател на наказателна колегия Павлина Панова. Решението за отправяне на искането до КС, е било взето на Общо събрание на Наказателната колегия с пълно единодушие на присъстващите 28 съдии.
Според върховните съдии нормата от НК противоречи на на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и не съответства на международни договори, по които България е страна - на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и на Международния пакт за граждански и политически права. Специално според чл.7, т.1 от ЕКПЧ "не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено"
В искането се подчертава, че въпросната норма от НК се прилага за всички престъпления, за които е предвидено наказание "пробация". В много от случаите обаче, пробацията се явява най-тежкото наказание, предвидено в НК за конкретното престъпление.
"Замяната по чл.43а, т.2 от НК на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода", което изобщо не е предвидено в санкционната част на изброените престъпления, нарушава принципа за законоустановеност на наказанието. Този принцип се изразява в това, че за всяко престъпление може да се налага само онова по вид и размер наказание, което е предвидено в нормата от особената част за престъпленията от вида, който състав конкретното престъпление осъществява", се казва в искането на съдиите.
Конституционният съд е образувал дело по искането, а за докладчик по него е определен съдия Благовест Пунев.
Източник: Правен свят
