Гражданите на държава членка имат право да влизат и при определени условия да пребивават на територията на други държави членки. Това тяхно право обаче може да им бъде отказано по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Съгласно Директива 2004/38/ЕО заинтересуваното лице трябва да бъде уведомено писмено за решението за отказ за влизане по начин, който му позволява да се запознае с неговото съдържание и последици. Освен това, лицето се уведомява точно и изчерпателно за съображенията, на които се основава отказът, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност.
Съдът на ЕС в своето Решение от 04.06.2013 г. по дело C-300/11 (ZZ/Secretary of State for the Home Department) уточнява, че държавите членки са длъжни да предвидят ефективен съдебен контрол за основателността както на решението за отказ за влизане, издадено от компетентния държавен орган, така и на съображенията, които се изтъкват, за да се откаже на лицето да бъде информирано за мотивите, на които се основава това решение. Съдиите подчертават, че компетентният държавен орган, издал отказа, е този, който трябва да докаже, че точното и изчерпателно информиране на заинтересованото лице за мотивите на решението, действително би засегнало интересите на държавата членка. Ако съдът установи, че действително сигурността на държавата не позволява лицето да бъде информирано за мотивите, той трябва да намери подходящ баланс в рамките на производството между правото на ефективна защита на лицето и ненарушаването на сигурността. Съдът на ЕС посочва, че съдебното производство трябва да гарантира във възможно най – голяма степен спазването на принципа на състезателност, за да се позволи на заинтересуваното лице да оспори мотивите, на които се основава съответното решение, както и да представи становището си относно свързаните с това решение доказателства и по този начин да изложи надлежно основанията в своя защита.
Съдът на ЕС в своето Решение от 04.06.2013 г. по дело C-300/11 (ZZ/Secretary of State for the Home Department) уточнява, че държавите членки са длъжни да предвидят ефективен съдебен контрол за основателността както на решението за отказ за влизане, издадено от компетентния държавен орган, така и на съображенията, които се изтъкват, за да се откаже на лицето да бъде информирано за мотивите, на които се основава това решение. Съдиите подчертават, че компетентният държавен орган, издал отказа, е този, който трябва да докаже, че точното и изчерпателно информиране на заинтересованото лице за мотивите на решението, действително би засегнало интересите на държавата членка. Ако съдът установи, че действително сигурността на държавата не позволява лицето да бъде информирано за мотивите, той трябва да намери подходящ баланс в рамките на производството между правото на ефективна защита на лицето и ненарушаването на сигурността. Съдът на ЕС посочва, че съдебното производство трябва да гарантира във възможно най – голяма степен спазването на принципа на състезателност, за да се позволи на заинтересуваното лице да оспори мотивите, на които се основава съответното решение, както и да представи становището си относно свързаните с това решение доказателства и по този начин да изложи надлежно основанията в своя защита.