Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП изпълняват значителен обем от дейности, свързани предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица. Те произтичат от разпоредбите на Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), приет с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г., който изисква граничните контролни органи да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Шенгенския кодекс предвижда по-конкретно следното:
“В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях.
В последния случай граничната охрана извършва допълнително разследване за установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената информация.
В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничната охрана обезпечава чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което има родителски права над него.”
Тези изисквания са намерили отражение и в националното законодателство, съгласно което могат да се изведат следните препоръки:
1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани.
Малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД. Непълнолетните български граждани (навършилите 14 год. възраст) напускат страната с паспорт или лична карта по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД. Личната карта е документ за пътуване и преминаване през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във етапа на самото пътуване /излизане/ от България.
Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.
Примерен текст на декларация, съдържаща такова съгласие може да намерите на интернет адрес:
http://www.nsgp.mvr.bg/NR/rdonlyres/827F5101-3BB0-4FB6-9C88-E61D631B83AC/0/deklaracia.doc
Освен от български нотариус, декларацията може да бъде заверена и от съдията по вписванията при съответния районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.
В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата.
В чужбина, такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана по реда, описан в сайта на Министерството на външните работи:
http://www.mfa.bg/bg/pages/view/75
Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.
На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.
Не се изисква декларация за съгласие, когато:
1.1 Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.
1.2 В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.
1.3 Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.
В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби “Гражданска регистрация и административно обслужване”.
2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство.
Според българското законодателство, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство (ЗБГ).
Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.
При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.
В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.
В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.
Предвид цитираните по-горе разпоредби на граничните пунктове се изпълнява следното:
2.1 Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта И валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.
2.2 Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие, издадена по реда, описан в т. 1 ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена по начина, описан в т. 1, то няма да бъде допуснато да излезе от България.
Освен поради цитираната по-горе разпоредба от ЗЧРБ, това се налага и поради практиката в редица държави, документите за пътуване на деца да се издават без да се изисква съгласието и на двамата родители.
Следва да имате предвид и следното:
Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.
В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на МВР, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от Семейния кодекс.
Източник:
Главна дирекция „Гранична полиция”
“В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях.
В последния случай граничната охрана извършва допълнително разследване за установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената информация.
В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничната охрана обезпечава чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което има родителски права над него.”
Тези изисквания са намерили отражение и в националното законодателство, съгласно което могат да се изведат следните препоръки:
1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани.
Малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД. Непълнолетните български граждани (навършилите 14 год. възраст) напускат страната с паспорт или лична карта по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД. Личната карта е документ за пътуване и преминаване през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във етапа на самото пътуване /излизане/ от България.
Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.
Примерен текст на декларация, съдържаща такова съгласие може да намерите на интернет адрес:
http://www.nsgp.mvr.bg/NR/rdonlyres/827F5101-3BB0-4FB6-9C88-E61D631B83AC/0/deklaracia.doc
Освен от български нотариус, декларацията може да бъде заверена и от съдията по вписванията при съответния районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.
В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата.
В чужбина, такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана по реда, описан в сайта на Министерството на външните работи:
http://www.mfa.bg/bg/pages/view/75
Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.
На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.
Не се изисква декларация за съгласие, когато:
1.1 Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.
1.2 В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.
1.3 Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.
В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби “Гражданска регистрация и административно обслужване”.
2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство.
Според българското законодателство, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство (ЗБГ).
Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.
При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.
В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.
В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.
Предвид цитираните по-горе разпоредби на граничните пунктове се изпълнява следното:
2.1 Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта И валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.
2.2 Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие, издадена по реда, описан в т. 1 ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена по начина, описан в т. 1, то няма да бъде допуснато да излезе от България.
Освен поради цитираната по-горе разпоредба от ЗЧРБ, това се налага и поради практиката в редица държави, документите за пътуване на деца да се издават без да се изисква съгласието и на двамата родители.
Следва да имате предвид и следното:
Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.
В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на МВР, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от Семейния кодекс.
Източник:
Главна дирекция „Гранична полиция”