Разпоредбата на чл. 25 от Закона за движението по пътищата изисква преди началото на всяка маневра, включително потегляне, преценка от страна на водача на пътната обстановка, за да се убеди той, че извършвайки маневрата няма да застраши останалите участници в движението. Когато пешеходец се намира непрекъснато в невидимата за водача на МПС зона и той не може да забележи пешеходеца по време на цялото му движение от момента на тръгването му към пътното платно до момента на ПТП, се установява невъзможност на водача да възприеме пострадалия.
С оглед на това в Решение № 67 от 17.08.2016 г. по н. д. № 143 / 2016 г. се приема, че в тази хипотеза не може да бъде вменено във вина на водача обстоятелството, че не е спазил правилата за движение.
При положение, че в нито един момент от движението на пешеходеца, лицето не е било обективно видимо за водача и той не е могъл да го възприеме като опасност, не може да се изисква от водача поведение за оглед на зоните, закриващи се от конструктивните части на моторното превозно средство. В този случай поведението на водача по потегляне и последвалият удар на пострадалото лице са резултат на обективна невъзможност, а не на несъобразяване с изискванията на ЗДвП при предприемане на маневрата потегляне. Водачът би носил отговорност, ако е могъл да възприеме пешеходеца към момента на насочването му за пресичане на пътното платно, но въпреки това предприеме потегляне. Само в тази хипотеза последващото навлизане на пострадалия в мъртвата зона на превозното средство няма да изключва отговорността на водача.
При положение, че в нито един момент от движението на пешеходеца, лицето не е било обективно видимо за водача и той не е могъл да го възприеме като опасност, не може да се изисква от водача поведение за оглед на зоните, закриващи се от конструктивните части на моторното превозно средство. В този случай поведението на водача по потегляне и последвалият удар на пострадалото лице са резултат на обективна невъзможност, а не на несъобразяване с изискванията на ЗДвП при предприемане на маневрата потегляне. Водачът би носил отговорност, ако е могъл да възприеме пешеходеца към момента на насочването му за пресичане на пътното платно, но въпреки това предприеме потегляне. Само в тази хипотеза последващото навлизане на пострадалия в мъртвата зона на превозното средство няма да изключва отговорността на водача.
