Поради несъответствие с Конституцията на Република България и Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), държавният глава връща за ново разглеждане част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. Повод за налагане на вето са нововъведените разпоредби във връзка с паралелния внос на лекарствени продукти. По мнение на президента с тях се въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти, включително по отношение на вътреобщностните доставки в рамките на Европейския съюз, като се създава задължение за търговците на едро на лекарствени продукти да подават уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за всеки износ на лекарствен продукт от територията на Република България. В мотивите на държавния глава се посочва, че в закона трябва да има ясни критерии, които да създадат еднакви правни условия или да въвеждат еднакви ограничения спрямо всички износители на даден лекарствен продукт за определен период от време, когато тези лекарства не са достатъчни или може да настъпи временен недостиг за задоволяване на здравните потребности на населението, или когато липсата може да застраши сериозно живота и здравето на гражданите. Липсата на ясни критерии и поставянето на стопанските субекти в неравностойно положение създава предпоставки за субективизъм при вземане на решението от компетентния орган. Според президента въвеждането на уведомителен режим, който има характеристиките на разрешителен, при липсата на ясни правила и критерии има потенциал да създаде корупционни практики. Вторият аргумент за налагане на вето е противоречието с ДФЕС, който в чл. 35 предвижда, че количествените ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с равностоен ефект се забраняват. ДФЕС допуска налагането на забрани или ограничения върху износа на стоки, основаващи се на съображенията за закрила на здравето и живота на хората. Тези забрани или ограничения обаче не трябва да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, имайки предвид, че една от основните свободи в Общността е свободното движение на стоки. Въведената с новите разпоредби мярка за уведомяване на ИАЛ и изчакването на определен срок според президента несъмнено се явява ограничителна мярка пред износа на лекарствените продукти. Предвид изложеното държавният глава връща за ново обсъждане в Народното събраните спорните текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.