Конституционният съд с първото си решение за 2014 г. се произнася по въпроса за противоконституционността на Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица (ЮЛ) до 1 януари 2020 г. Съдиите посочват, че с Решението си Народното събрание възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г., което противоречи на основни конституционни принципи. Поради това искането за обявяване на неговата противоконституционност се явява основателно.
Анализът на Решението за обявяване на мораториум разкрива наличие на вътрешна противоречивост, несъгласуваност между наименованието на решението и неговата съдържателна част, както и отсъствието на изричен диспозитив.
Посочената неопределеност, както и липсващата яснота във волеизявлението на законодателния орган налагат извода за допуснато противоречие с изискванията на принципа на правовата държава, поради което дори само на това основание следва да се обяви противоконституционността на оспореното решение.
На следващо място, съдът приема, че не е съобразено и изискването на правовата държава определена категория обществени отношения да бъдат предмет на регулиране само със закон. Конституционната уредба на земята, представляваща национално богатство, и свързаният с нея специален режим на собственост върху земята от вещноправен характер, който създава ограничения за придобиването й от чужди граждани и чужди ЮЛ, може да бъде предмет на последващо нормативно уреждане само със закон.
Съпоставката на Решението за налагане на мораториум и конституционната разпоредба на чл. 22, ал. 1 от Конституцията по отношение на обхвата и сроковете на ограниченията за чужденци да придобиват собственост върху земя в България показва, че с акта на парламента се преследва спиране действието на нормативно уредените способи, които позволяват на чужденците и чуждестранните юридически лица след 01.01.2014 г. да придобиват право на собственост върху земята в България. В тази част Решението за обявяване на мораториум противоречи на чл. 22, ал. 1 от Конституцията, защото изисква преустановяване действието и на изрично уреденото право на чужденците да придобиват право на собственост върху земята чрез наследяване по закон, което е израз на конституционния принцип за наследяването, уреден с чл. 17 от Конституцията.. При това положение става ясно, че приетото от законодателния орган продължение на ограничението за придобиване право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни ЮЛ влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията.
Предвид всичко изложено, Конституционният съд приема, че Народното събрание при упражняване на правомощието, което има в качеството на законодателен орган, с приемането на Решението за налагане на мораториум е допуснало нарушение на залегнали в Конституцията основни принципи, а именно, че България е правова държава, в която действа разделението на властите, управлява се според Конституцията и законите на страната, при съобразяване правото на Европейския съюз.
Посочената неопределеност, както и липсващата яснота във волеизявлението на законодателния орган налагат извода за допуснато противоречие с изискванията на принципа на правовата държава, поради което дори само на това основание следва да се обяви противоконституционността на оспореното решение.
На следващо място, съдът приема, че не е съобразено и изискването на правовата държава определена категория обществени отношения да бъдат предмет на регулиране само със закон. Конституционната уредба на земята, представляваща национално богатство, и свързаният с нея специален режим на собственост върху земята от вещноправен характер, който създава ограничения за придобиването й от чужди граждани и чужди ЮЛ, може да бъде предмет на последващо нормативно уреждане само със закон.
Съпоставката на Решението за налагане на мораториум и конституционната разпоредба на чл. 22, ал. 1 от Конституцията по отношение на обхвата и сроковете на ограниченията за чужденци да придобиват собственост върху земя в България показва, че с акта на парламента се преследва спиране действието на нормативно уредените способи, които позволяват на чужденците и чуждестранните юридически лица след 01.01.2014 г. да придобиват право на собственост върху земята в България. В тази част Решението за обявяване на мораториум противоречи на чл. 22, ал. 1 от Конституцията, защото изисква преустановяване действието и на изрично уреденото право на чужденците да придобиват право на собственост върху земята чрез наследяване по закон, което е израз на конституционния принцип за наследяването, уреден с чл. 17 от Конституцията.. При това положение става ясно, че приетото от законодателния орган продължение на ограничението за придобиване право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни ЮЛ влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията.
Предвид всичко изложено, Конституционният съд приема, че Народното събрание при упражняване на правомощието, което има в качеството на законодателен орган, с приемането на Решението за налагане на мораториум е допуснало нарушение на залегнали в Конституцията основни принципи, а именно, че България е правова държава, в която действа разделението на властите, управлява се според Конституцията и законите на страната, при съобразяване правото на Европейския съюз.
