Проектът на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е изготвен във връзка с постановено Решение № 2 от 4 февруари 2014 г. на Конституционният съд на Република България. Предложенията за промени са в съответствие с мотивите на решението на КС и имат за цел усъвършенстване и доразвиване на идеята за плащане на публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите (НАП), по заявление от страна на длъжника и по минимален брой бюджетни сметки за запазване на минимално ниво на административната тежест.
Съгласно мотивите в Решение № 2 от 4 февруари 2014 г. на Конституционният съд актуалната редакция на чл. 169, ал. 4 от ДОПК не осигурява в максимална степен реализирането на социалните права, гарантирани в Конституцията на Република България чрез възприетия общ ред за погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, установявани от НАП.
В своето решение Конституционният съд изтъква обстоятелството, че регламентираният с ДОПК общ ред за събиране не може и не трябва да води до смесване на правната природа на публичните задължения, тъй като това застрашава реализирането на конституционно закрепени основни права на гражданите, създавайки реална възможност плащане за погасяване на осигурителна вноска да послужи за погасяване на задължение за данък. Конституционният съд посочва, че двата вида публични задължения, каквито са осигурителните и данъчните задължения, се развиват в рамките на различни публичноправни отношения. Осигурителното правоотношение по натрупване на средства по осигурителните фондове е между осигурителя и осигурителния орган и то е основна предпоставка за надлежната реализация на конституционно закрепеното субективно публично право на социално осигуряване, като събраните средства имат точно определено целево предназначение.
С предложението за промяна разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, когато задълженото лице не е в състояние да погаси едновременно публичните си задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът има право да заяви вида на задълженията, които иска да погаси:
1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;
2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт;
4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно предложението при невъзможност да погасят всички свои публични задължения, установявани от НАП, лицата ще имат право да изберат дали да погасят задълженията си за данъци или за задължителни осигурителни вноски. Правото на задължените лица практически ще се реализира по ред, начин и във формат определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерство на финансите и Националната агенция за приходите.
Целта на предложението е да се обезпечи в максимална степен и фондовият принцип на организация на системите на социално и здравно осигуряване, като по нормативен ред се създава стабилитет по отношение на своевременното извършване на плащания към двете социални системи.
С предложената нова разпоредба на чл. 169, ал. 5 от ДОПК се регламентира разпределението на сумите, постъпили за плащане на съответния вид публични задължения. С постъпилата сума ще се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същи вид изтича на една и съща дата, те ще се погасяват съразмерно.
Редакцията на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК, запазва правото на електронен достъп на лицата до данъчно-осигурителната им сметка, като осигурява възможност на лицата във всеки един момент да знаят дали са погасили своите задължения, респективно дали могат да реализират правата, които им гарантира погасяването на задълженията.
С оглед гарантиране правата на задължените лица законопроектът предвижда преходен режим за регламентиране на текущите правоотношения, касаещи постъпили до датата на влизане в сила на закона за изменение и допълнение на ДОПК суми за публични задължения, като с тези суми ще се погасяват установените по реда на Глава четиринадесета от ДОПК към датата на влизане в сила на този закон задължения, освен ако е подадено искане прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски. Създава се и правна възможност в срок от три месеца от влизане с сила на закона, длъжникът да посочи по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на НАП вида на публичните задължения, които да бъдат погасени.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има за цел привеждане на кодекса в съответствие с принципите на правовата държава и изискванията на правна сигурност и предвидимост на правното регулиране относно плащанията на задължения, свързани със системите за социално и здравно осигуряване.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване с цел запазване на правата на самоосигуряващите се лица и на здравно осигурените лица, да посочват кое от задълженията си погасяват.
В своето решение Конституционният съд изтъква обстоятелството, че регламентираният с ДОПК общ ред за събиране не може и не трябва да води до смесване на правната природа на публичните задължения, тъй като това застрашава реализирането на конституционно закрепени основни права на гражданите, създавайки реална възможност плащане за погасяване на осигурителна вноска да послужи за погасяване на задължение за данък. Конституционният съд посочва, че двата вида публични задължения, каквито са осигурителните и данъчните задължения, се развиват в рамките на различни публичноправни отношения. Осигурителното правоотношение по натрупване на средства по осигурителните фондове е между осигурителя и осигурителния орган и то е основна предпоставка за надлежната реализация на конституционно закрепеното субективно публично право на социално осигуряване, като събраните средства имат точно определено целево предназначение.
С предложението за промяна разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, когато задълженото лице не е в състояние да погаси едновременно публичните си задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът има право да заяви вида на задълженията, които иска да погаси:
1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;
2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт;
4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно предложението при невъзможност да погасят всички свои публични задължения, установявани от НАП, лицата ще имат право да изберат дали да погасят задълженията си за данъци или за задължителни осигурителни вноски. Правото на задължените лица практически ще се реализира по ред, начин и във формат определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерство на финансите и Националната агенция за приходите.
Целта на предложението е да се обезпечи в максимална степен и фондовият принцип на организация на системите на социално и здравно осигуряване, като по нормативен ред се създава стабилитет по отношение на своевременното извършване на плащания към двете социални системи.
С предложената нова разпоредба на чл. 169, ал. 5 от ДОПК се регламентира разпределението на сумите, постъпили за плащане на съответния вид публични задължения. С постъпилата сума ще се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същи вид изтича на една и съща дата, те ще се погасяват съразмерно.
Редакцията на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК, запазва правото на електронен достъп на лицата до данъчно-осигурителната им сметка, като осигурява възможност на лицата във всеки един момент да знаят дали са погасили своите задължения, респективно дали могат да реализират правата, които им гарантира погасяването на задълженията.
С оглед гарантиране правата на задължените лица законопроектът предвижда преходен режим за регламентиране на текущите правоотношения, касаещи постъпили до датата на влизане в сила на закона за изменение и допълнение на ДОПК суми за публични задължения, като с тези суми ще се погасяват установените по реда на Глава четиринадесета от ДОПК към датата на влизане в сила на този закон задължения, освен ако е подадено искане прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски. Създава се и правна възможност в срок от три месеца от влизане с сила на закона, длъжникът да посочи по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на НАП вида на публичните задължения, които да бъдат погасени.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има за цел привеждане на кодекса в съответствие с принципите на правовата държава и изискванията на правна сигурност и предвидимост на правното регулиране относно плащанията на задължения, свързани със системите за социално и здравно осигуряване.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване с цел запазване на правата на самоосигуряващите се лица и на здравно осигурените лица, да посочват кое от задълженията си погасяват.
