Българите горещо подкрепят гласуването по Интернет по време на избори, както и въвеждането на образователен ценз за гласоподавателите. Това става ясно от проучването на общественото мнение към брой 8 на Юридически барометър (юли-декември 2013 г.), представен днес в Гранд хотел София при много голям интерес пред елитна публика от юристи от академичните среди, конституционни съдии, магистрати и адвокати. Проучването съдържа освен традиционните въпроси за качеството на законодателството и правния ред, така и много актуални питания за изборното законодателство, сред които и поставените от президента в искането му за референдум.
На въпрос за или против въвеждането на възможност за гласуване по интернет, общо 64,1 % от запитаните са подкрепили електронния вот. Мотивите за подкрепата са различни - 46% смятат, че тази възможност ще повиши избирателната активност, в това число на българите в чужбина и на младите хора, 17, 9 % смятат, че това ще сложи крайна порочните изборни практики, като корпоративен вот и купуване на гласове, останалите 0,2 % имат други причини.
Против гласуването по интернет са 32,8 % от гласувалите, като техните съображения са практически. 25% от участниците в анкетата се опасяват, че гласуването по интернет дава възможност за манипулации на вота, което означава, че възраженията им срещу тази възможност не са принципни, а заради опасения за начина на прилагане. 7,3 % пък смятат, че това е твърде скъпо, което показва неразбиране на проблема – гласуването по интернет е много по-евтино от традиционния начин, при който се осигуряват помещения, кабини, урни, печатат се бюлетини, плащат се заплати на изборни комисии и т.н. Пренебрежимо малко хора от останалите, които са против, смятат, че има опасност да се получи срив в системата или друг проблем.
На този въпрос 16,6 % от анкетираните не са дали отговор.
На въпрос "Подкрепяте ли право да гласуват да имат само пълнолетните български граждани, които са завършили определен етап на училищното образование?", 59,9 % от запитаните са отговорили "по-скоро да", 31,7 % - "по-скоро не", а без отговор са 8,4 %. Факт е, че в развитите демокрации този проблем е решен още в началото на минали век, но от друга страна, до ходиш на училище до 16-годишна възраст е задължително по конституция, а когато участваш в определянето на управлението, трябва да можеш поне да прочетеш какво гласуваш, заяви ръководителят на проекта Юридически барометър Даниел Вълчев, без повече коментар.
Интересен е отговорът на въпроса "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване?".
47,9 % го подкрепят, защото това ще повиши избирателната активност и ще отрази по-точно настроенията на обществото;
42,5 % са против защото гласуването е право, а не задължение;
9,7 % не са дали отговор.
От отговора на следващия въпрос обаче – "Каква трябва да бъде санкцията при неизпълнение на задължението за гласуване, ако такова бъде въведено?", става ясно, че повечето от хората подкрепили задължителното гласуване, не са наясно какво точно са гласували.
Мнозинството от 40, 7% смятат, че санкция не трябва да има, а 12 % нямат отговор.
34,5 % от гласувалите смятат, че санкцията би следвало да бъде глоба, 13,8 % - лишаване от социални помощи и други права по социално подпомагане, 3,3 % - ограничаване на достъпа до държавни и общински ясли и детски градини. Само 3,8 % смятат, че правилната санкция е ограничаване на правото за заемане на длъжности в държавната и общинската администрация.
Изцяло мажоритарни избори подкрепят 33,7 % от гласувалите, 23, 7% искат само част от депутатите да се избират мажоритарно, а 10,3 % смятат, че преференциалното гласуване е правилната форма за въвеждане на мажоритарност.
9,9 % от гласувалите са против мажоритарните избори,а много висок процент – 22,4 %, не са дали отговор, което показва, че въпросът за мажориторността не се разбира добре.
Проучването на общественото мнение е осъществено от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 1-4 март 2014 г. Анкетирани са 986 пълнолетни граждани, определени чрез двустепенна случайна квотна извадка по признаците пол, възраст, образование и тип населено място.
Източник: Правен свят
Против гласуването по интернет са 32,8 % от гласувалите, като техните съображения са практически. 25% от участниците в анкетата се опасяват, че гласуването по интернет дава възможност за манипулации на вота, което означава, че възраженията им срещу тази възможност не са принципни, а заради опасения за начина на прилагане. 7,3 % пък смятат, че това е твърде скъпо, което показва неразбиране на проблема – гласуването по интернет е много по-евтино от традиционния начин, при който се осигуряват помещения, кабини, урни, печатат се бюлетини, плащат се заплати на изборни комисии и т.н. Пренебрежимо малко хора от останалите, които са против, смятат, че има опасност да се получи срив в системата или друг проблем.
На този въпрос 16,6 % от анкетираните не са дали отговор.
На въпрос "Подкрепяте ли право да гласуват да имат само пълнолетните български граждани, които са завършили определен етап на училищното образование?", 59,9 % от запитаните са отговорили "по-скоро да", 31,7 % - "по-скоро не", а без отговор са 8,4 %. Факт е, че в развитите демокрации този проблем е решен още в началото на минали век, но от друга страна, до ходиш на училище до 16-годишна възраст е задължително по конституция, а когато участваш в определянето на управлението, трябва да можеш поне да прочетеш какво гласуваш, заяви ръководителят на проекта Юридически барометър Даниел Вълчев, без повече коментар.
Интересен е отговорът на въпроса "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване?".
47,9 % го подкрепят, защото това ще повиши избирателната активност и ще отрази по-точно настроенията на обществото;
42,5 % са против защото гласуването е право, а не задължение;
9,7 % не са дали отговор.
От отговора на следващия въпрос обаче – "Каква трябва да бъде санкцията при неизпълнение на задължението за гласуване, ако такова бъде въведено?", става ясно, че повечето от хората подкрепили задължителното гласуване, не са наясно какво точно са гласували.
Мнозинството от 40, 7% смятат, че санкция не трябва да има, а 12 % нямат отговор.
34,5 % от гласувалите смятат, че санкцията би следвало да бъде глоба, 13,8 % - лишаване от социални помощи и други права по социално подпомагане, 3,3 % - ограничаване на достъпа до държавни и общински ясли и детски градини. Само 3,8 % смятат, че правилната санкция е ограничаване на правото за заемане на длъжности в държавната и общинската администрация.
Изцяло мажоритарни избори подкрепят 33,7 % от гласувалите, 23, 7% искат само част от депутатите да се избират мажоритарно, а 10,3 % смятат, че преференциалното гласуване е правилната форма за въвеждане на мажоритарност.
9,9 % от гласувалите са против мажоритарните избори,а много висок процент – 22,4 %, не са дали отговор, което показва, че въпросът за мажориторността не се разбира добре.
Проучването на общественото мнение е осъществено от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 1-4 март 2014 г. Анкетирани са 986 пълнолетни граждани, определени чрез двустепенна случайна квотна извадка по признаците пол, възраст, образование и тип населено място.
Източник: Правен свят
