Майките, които получават родителски права върху бебета, родени чрез споразумения за сурогатно майчинство, нямат право на гарантиран отпуск по майчинство съгласно правото на ЕС, постанови Съдът на ЕС (СЕС). Съгласно правото на Съюза не е задължително на жена, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, да бъде предоставен отпуск по майчинство или равностоен на него отпуск. От друга страна, тъй като Директивата за бременните работнички предвижда само някои минимални изисквания в областта на закрилата на жените, ползващи се от заместващо майчинство, държавите членки са свободни да приложат по-благоприятни норми в полза на тези жени.
Решението, оценявано от някои като изненада, е по казуси на служителка в болница в Обединеното кралство и на ирландска учителка. И двете са семейни и са прибягнали до заместващо майчинство, тъй като по различни причини не могат да имат деца. След това и двете жени са поискали да им бъде предоставен платен отпуск, равностоен на отпуска по майчинство или на отпуска при осиновяване. Техните молби обаче са отхвърлени с аргумента, че в нито един момент те не са били бременни, както и че децата не са били осиновени от родителите.
Сътоветните национални юрисдикции правят запитвания дали отказът да се предостави на тези жени отпуск по майчинство би противоречало на Директивата за бременните работнички (Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки), както и дали това не съставлява дискриминация по пол или въз основа на увреждане по смисъла на Директива 2000/78/ЕО.
СЕС приема, че правото на Съюза не предвижда в полза на жени, ползващи се от заместващо майчинство, право на платен отпуск, равнозначен на отпуск по майчинство или на отпуск при осиновяване.
Що се отнася до Директива 92/85/ЕИО за бременните работнички, Съдът напомня, че целта на тази директива е да насърчи подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки, тъй като те се считат за особено рискова група. В тази директива, и по-конкретно в разпоредбата относно отпуска по майчинство, има изрично позоваване на раждането и нейната цел е закрилата на майката в особено уязвимото положение, което произтича от нейната бременност Съдът добавя, че макар отпускът по майчинство да цели да гарантира закрилата и на особените отношения между жената и детето, все пак тази цел се отнася само за периода, който следва "бременността и раждането". От това следва, че предоставянето на основание на Директивата на отпуск по майчинство предполага работничката, която се ползва от него, да е била бременна и да е родила детето. Следователно жена, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, не попада в приложното поле на директивата, включително когато след раждането може да кърми детето или когато го е кърмила. По тази причина държавите членки не са длъжни да предоставят на подобна работничка право на отпуск по майчинство по силата на тази директива.
Що се отнася до Директива 2006/54/ЕО относно равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта, Съдът приема за установено, че отказ да бъде предоставен отпуск по майчинство на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не съставлява дискриминация, основаваща се на пола, тъй като мъж, ползващ се от заместващо майчинство, също няма право да ползва подобен отпуск. Освен това, отказът да бъде предоставен платен отпуск, равностоен на отпуска при осиновяване, на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не попада в приложното поле на Директивата за равното третиране. Тази директива запазва свободата на държавите членки да определят дали да предоставят отпуск при осиновяване. Тя предвижда единствено, че когато е предоставен такъв отпуск, съответните работнички трябва да бъдат защитени от уволнение и че имат правото да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност.
Накрая, що се отнася до Директива 2000/78/ЕО, която забранява всяка дискриминация, основаваща се на увреждане в областта на заетостта и професиите, Съдът счита, че безспорно невъзможността за една жена да износи бременността на детето си може да бъде източник на голямо страдание за нея. Все пак понятието "увреждане" по смисъла на тази директива предполага увреждането да е такова, че във взаимодействие с различни пречки да може да затрудни пълното и ефективно участие в професионалния живот наравно с останалите работници. Сама по себе си невъзможността да има дете по естествен път не представлява пречка за майката, ползвала се от заместващо майчинство, да получи достъп до заетост, да изпълнява служебните си задължения или да се издига в професията. При тези условия Съдът приема, че невъзможността да се зачене не представлява "увреждане" по смисъла на Директива 2000/78, поради което тази директива не е приложима в случая.
Източник: Правен свят
Сътоветните национални юрисдикции правят запитвания дали отказът да се предостави на тези жени отпуск по майчинство би противоречало на Директивата за бременните работнички (Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки), както и дали това не съставлява дискриминация по пол или въз основа на увреждане по смисъла на Директива 2000/78/ЕО.
СЕС приема, че правото на Съюза не предвижда в полза на жени, ползващи се от заместващо майчинство, право на платен отпуск, равнозначен на отпуск по майчинство или на отпуск при осиновяване.
Що се отнася до Директива 92/85/ЕИО за бременните работнички, Съдът напомня, че целта на тази директива е да насърчи подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки, тъй като те се считат за особено рискова група. В тази директива, и по-конкретно в разпоредбата относно отпуска по майчинство, има изрично позоваване на раждането и нейната цел е закрилата на майката в особено уязвимото положение, което произтича от нейната бременност Съдът добавя, че макар отпускът по майчинство да цели да гарантира закрилата и на особените отношения между жената и детето, все пак тази цел се отнася само за периода, който следва "бременността и раждането". От това следва, че предоставянето на основание на Директивата на отпуск по майчинство предполага работничката, която се ползва от него, да е била бременна и да е родила детето. Следователно жена, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, не попада в приложното поле на директивата, включително когато след раждането може да кърми детето или когато го е кърмила. По тази причина държавите членки не са длъжни да предоставят на подобна работничка право на отпуск по майчинство по силата на тази директива.
Що се отнася до Директива 2006/54/ЕО относно равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта, Съдът приема за установено, че отказ да бъде предоставен отпуск по майчинство на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не съставлява дискриминация, основаваща се на пола, тъй като мъж, ползващ се от заместващо майчинство, също няма право да ползва подобен отпуск. Освен това, отказът да бъде предоставен платен отпуск, равностоен на отпуска при осиновяване, на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не попада в приложното поле на Директивата за равното третиране. Тази директива запазва свободата на държавите членки да определят дали да предоставят отпуск при осиновяване. Тя предвижда единствено, че когато е предоставен такъв отпуск, съответните работнички трябва да бъдат защитени от уволнение и че имат правото да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност.
Накрая, що се отнася до Директива 2000/78/ЕО, която забранява всяка дискриминация, основаваща се на увреждане в областта на заетостта и професиите, Съдът счита, че безспорно невъзможността за една жена да износи бременността на детето си може да бъде източник на голямо страдание за нея. Все пак понятието "увреждане" по смисъла на тази директива предполага увреждането да е такова, че във взаимодействие с различни пречки да може да затрудни пълното и ефективно участие в професионалния живот наравно с останалите работници. Сама по себе си невъзможността да има дете по естествен път не представлява пречка за майката, ползвала се от заместващо майчинство, да получи достъп до заетост, да изпълнява служебните си задължения или да се издига в професията. При тези условия Съдът приема, че невъзможността да се зачене не представлява "увреждане" по смисъла на Директива 2000/78, поради което тази директива не е приложима в случая.
Източник: Правен свят
