ВКС реши, че всеки шофьор задължително трябва да знае, че е бил наказван и с глоба
В България масово се кара без книжка. Само през миналата година МВР е взело книжките на 22 851 шофьори. Това обаче изобщо не е попречило на 5739 от тях отново да седнат зад волана. Според Наказателния кодекс (НК) шофирането без книжка след отнемането й е престъпление. Тази разпоредба бе приета през миналата година. Според нея всеки хванат да кара без книжка в срока на наказанието си може да бъде наказан със затвор до три години. Ако отново седне зад волана без свидетелство в срок от една година след наказанието, се предвижда и по-голяма санкция - затвор от една до три години и глоба от 500 до 1200 лв.
В България масово се кара без книжка. Само през миналата година МВР е взело книжките на 22 851 шофьори. Това обаче изобщо не е попречило на 5739 от тях отново да седнат зад волана. Според Наказателния кодекс (НК) шофирането без книжка след отнемането й е престъпление. Тази разпоредба бе приета през миналата година. Според нея всеки хванат да кара без книжка в срока на наказанието си може да бъде наказан със затвор до три години. Ако отново седне зад волана без свидетелство в срок от една година след наказанието, се предвижда и по-голяма санкция - затвор от една до три години и глоба от 500 до 1200 лв.
Нещата обаче не са толкова прости. Проблем се появява, когато на шофьора не му е връчено наказателното постановление за отнемане на книжката. Най-често това става, когато МВР не може да го открие на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. В тези случаи Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) приема, че постановлението е връчено от деня, в който служителят отбележи, че не може да открие въпросния гражданин. Така се гарантира, че административното наказание е влязло в сила, а след това, че въпросният може да бъде съден и по НК, ако бъде хванат без книжка отново.
Оказа се обаче, че макар промяната в НК да е само от година,вече има противоречива съдебна практика. Тя идва най-вече от въпросното връчване. Затова и Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело. В крайна сметка съдът прие, че не може един човек да бъде съден за престъпление само на базата на "неприсъствено" връчване. На практика според решението на ВКС няма никаква гаранция, че шофьорът е бил уведомен, че е наказан, макар ЗАНН да позволява подобно връчване. Иначе казано, може да бъде съден наказателно само онзи, който със сигурност знае, че преди това е бил глобен.
Върховните съдии смятат, че подобно връчване има роля само за административната отговорност, т.е. за влизане в сила на глобата, но в наказателния процес, където човек е заплашен със затвор, прокуратурата не може да се позовава на него. "Това фактически означава да се създаде "презумпция за вина"... Вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира", пишат върховните съдии. И допълват, че: "За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното наказване, несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече - т.е. за момента на влизането в сила на наказателното постановление. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка". А според НК фактическата грешка не се наказва.
С други думи, престъплението шофиране без книжка трябва да се доказва не само с връченото неприсъствено наказателно постановление, а и с всички други позволени средства - разпити на свидетели, справки, експертизи, ако с нужни т.н., изобщо по общия ред. Една сигурна последица от това решение е удължаването на процеса. Няма и как да бъде другояче, след като ВКС казва, че "подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства".
Един от възможните изходи в случая е да се промени начинът на връчване, за да стане по-ефективен. Такава е позицията на председателя на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров. "Законът за административните нарушения и наказания е от 1969 г. Хората имаха по една или две адресни регистрации, нямаше начин да не им се връчи постановлението. Сега е много по-динамично, този режим на връчване е неадекватен", казва той. Един от вариантите според него е да се търси начин за електронно връчване, като всеки шофьор посочи имейл. За това обаче трябва да се промени и законът. Друг вариант, смята Тодоров, е в самия акт, който се съставя на нарушителя, да се запише формулировка, че след 30 дни ще бъде издадено наказателно постановление. Тук се изхожда от идеята, че шофьорът така или иначе знае, че ще му се връчи постановление. Целта е да се икономиса последващото му издирване от МВР, за да му се връчи. "Нашите полицаи са скъпоплатени куриери",казва той.
От решението на ВКС обаче личи, че и тези предложения едва ли биха минали през съда. Специално за идеята, че водачът знае, че предстои издаването на наказателно постановление съдът се е произнесъл в същото решение. "Не може да бъде споделена тезата, застъпена в някои съдебни актове, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя обуславя знанието на дееца за наказването му по административен ред, тъй като развитието на започналото административно наказателно производство логично приключвало с издаване на наказателно постановление. Тази теза не държи сметка за останалите законови възможности за изход на производството - да бъде прекратено от административно наказващия орган или наказателното постановление да не бъде издадено в 6-месечен срок от съставяне на акта, което води до прекратяване на производството. Нарушителят може само да предполага по кой от тези начини ще приключи административно наказателното производство", пише в решението. С думи прости, съставянето на акт не означава непременно наказване.
Всъщност, тълкувателното решение на ВКС показва доста тревожна тенденция - съдиите сериозно са се объркали как точно да правораздават в тези случаи. На първо място са се разделили на две групи - едните смятат, че неприсъственото връчване е достатъчно, за да бъде осъден един човек, а другите считат, че не е така.
Това обаче не е всичко. Двете основни групи имат и свои подгрупи. Например, част от тези, които смятат, че човек не може да бъде съден на база на невръчено наказателно постановление са убедени, че подобна практика, макар и разрешена от закона, не дава никакви гаранции, че шофьорът наистина ще разбере, че е бил наказан, за да бъде и съден след това. Другите са съгласни по принцип, но допълват, че наказателното постановление трябва да е връчено само срещу лично положен подпис. Част от привържениците на осъждането пък споделят, че неприсъственото връчване е създадено с цел ефективно налагане на глоба, но пък последиците имат значение и за наказателното дело. Другите пък казват, че връчването има значение, но само ако процедурата му е спазена. В целия този хаос се очаква някакво правосъдие и логични решения. Явно не е възможно.
С тълкувателното си решение, което е абсолютно задължително за всички съдилища, ВКС поне ще уеднакви практиката. Остават обаче другите проблеми. Например безумният начин за връчване на наказателните постановления, който оставя множество вратички за измъкване. А освен това губи и времето на полицаите, които обикалят из кварталите, за да търсят нарушители, след като веднъж вече са ги спрели на пътя и са им написали актове. Или пък безкрайният съдебен процес. Който е забил поглед в своята собствена формалност, докато войната по пътищата продължава.
Източник: в.Сега
Оказа се обаче, че макар промяната в НК да е само от година,вече има противоречива съдебна практика. Тя идва най-вече от въпросното връчване. Затова и Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело. В крайна сметка съдът прие, че не може един човек да бъде съден за престъпление само на базата на "неприсъствено" връчване. На практика според решението на ВКС няма никаква гаранция, че шофьорът е бил уведомен, че е наказан, макар ЗАНН да позволява подобно връчване. Иначе казано, може да бъде съден наказателно само онзи, който със сигурност знае, че преди това е бил глобен.
Върховните съдии смятат, че подобно връчване има роля само за административната отговорност, т.е. за влизане в сила на глобата, но в наказателния процес, където човек е заплашен със затвор, прокуратурата не може да се позовава на него. "Това фактически означава да се създаде "презумпция за вина"... Вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира", пишат върховните съдии. И допълват, че: "За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното наказване, несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече - т.е. за момента на влизането в сила на наказателното постановление. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка". А според НК фактическата грешка не се наказва.
С други думи, престъплението шофиране без книжка трябва да се доказва не само с връченото неприсъствено наказателно постановление, а и с всички други позволени средства - разпити на свидетели, справки, експертизи, ако с нужни т.н., изобщо по общия ред. Една сигурна последица от това решение е удължаването на процеса. Няма и как да бъде другояче, след като ВКС казва, че "подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства".
Един от възможните изходи в случая е да се промени начинът на връчване, за да стане по-ефективен. Такава е позицията на председателя на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров. "Законът за административните нарушения и наказания е от 1969 г. Хората имаха по една или две адресни регистрации, нямаше начин да не им се връчи постановлението. Сега е много по-динамично, този режим на връчване е неадекватен", казва той. Един от вариантите според него е да се търси начин за електронно връчване, като всеки шофьор посочи имейл. За това обаче трябва да се промени и законът. Друг вариант, смята Тодоров, е в самия акт, който се съставя на нарушителя, да се запише формулировка, че след 30 дни ще бъде издадено наказателно постановление. Тук се изхожда от идеята, че шофьорът така или иначе знае, че ще му се връчи постановление. Целта е да се икономиса последващото му издирване от МВР, за да му се връчи. "Нашите полицаи са скъпоплатени куриери",казва той.
От решението на ВКС обаче личи, че и тези предложения едва ли биха минали през съда. Специално за идеята, че водачът знае, че предстои издаването на наказателно постановление съдът се е произнесъл в същото решение. "Не може да бъде споделена тезата, застъпена в някои съдебни актове, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя обуславя знанието на дееца за наказването му по административен ред, тъй като развитието на започналото административно наказателно производство логично приключвало с издаване на наказателно постановление. Тази теза не държи сметка за останалите законови възможности за изход на производството - да бъде прекратено от административно наказващия орган или наказателното постановление да не бъде издадено в 6-месечен срок от съставяне на акта, което води до прекратяване на производството. Нарушителят може само да предполага по кой от тези начини ще приключи административно наказателното производство", пише в решението. С думи прости, съставянето на акт не означава непременно наказване.
Всъщност, тълкувателното решение на ВКС показва доста тревожна тенденция - съдиите сериозно са се объркали как точно да правораздават в тези случаи. На първо място са се разделили на две групи - едните смятат, че неприсъственото връчване е достатъчно, за да бъде осъден един човек, а другите считат, че не е така.
Това обаче не е всичко. Двете основни групи имат и свои подгрупи. Например, част от тези, които смятат, че човек не може да бъде съден на база на невръчено наказателно постановление са убедени, че подобна практика, макар и разрешена от закона, не дава никакви гаранции, че шофьорът наистина ще разбере, че е бил наказан, за да бъде и съден след това. Другите са съгласни по принцип, но допълват, че наказателното постановление трябва да е връчено само срещу лично положен подпис. Част от привържениците на осъждането пък споделят, че неприсъственото връчване е създадено с цел ефективно налагане на глоба, но пък последиците имат значение и за наказателното дело. Другите пък казват, че връчването има значение, но само ако процедурата му е спазена. В целия този хаос се очаква някакво правосъдие и логични решения. Явно не е възможно.
С тълкувателното си решение, което е абсолютно задължително за всички съдилища, ВКС поне ще уеднакви практиката. Остават обаче другите проблеми. Например безумният начин за връчване на наказателните постановления, който оставя множество вратички за измъкване. А освен това губи и времето на полицаите, които обикалят из кварталите, за да търсят нарушители, след като веднъж вече са ги спрели на пътя и са им написали актове. Или пък безкрайният съдебен процес. Който е забил поглед в своята собствена формалност, докато войната по пътищата продължава.
Източник: в.Сега
