Минималните адвокатски хонорари не може да се определят само според размера на защитавания интерес, а трябва да отчитат и обема и сложността на извършената дейност. Това заявява петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който окончателно отмени действалият в продължение на повече от две години размер на възнаграждението по граждански дела с интерес от над 10 000 лв.
С решението на ВАС се отменя разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която беше в сила от 28 март 2014 г. до 25 октомври 2016 г. Тя предвиждаше, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
С решението на ВАС се отменя разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която беше в сила от 28 март 2014 г. до 25 октомври 2016 г. Тя предвиждаше, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
Преди тя да влезе в сила при интерес от над 10 000 лв. минималният хонорар беше 650 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв.
От 25 октомври 2016 г. действат нови текстове, с които Висшият адвокатски съвет подходи доста по-прецизно и с нови точки 5, 6 и 7 на същата алинея бяха определени специфични размери, при които процентът от интереса по делата, въз основа на който се определя хонорарът на адвоката, намалява с увеличението на самия материален интерес. Така например, вместо за всяко гражданско дело за над 10 000 лв. минималното възнаграждение на адвоката да е 830 лв. плюс 3% от интереса, за процес за над 100 000 лв. до 1 млн. лв. хонорарът вече е 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв.
Въпреки че атакуваният пред ВАС текст вече не е действащ, петчленният състав заявява, че решението му по него е необходимо, тъй като ще има значение за заварени производства. Затова той отказва да обезсили решението, което е предмет на касационна проверка пред него - това на тричленен състав на ВАС от 27 юли 2016 г., с което също беше постановена отмяна на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1.
Съставът с председател Йордан Константинов и членове Фани Найденова, Светлозара Анчева (докладчик), Милена Златкова и Благовеста Липчева заявява следното: "След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение е допуснато последващо изменение на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, обнародвано в ДВ, бр. 84/25.10.2016 г. Съществуването на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата до отмяната му с обжалваното решение е за период повече от две години, поради което неговото действие не е било заличено с последващото изменение назад, а действа само занапред – ex nunc. Отменената с обжалваното решение разпоредба, както правилно се посочи от юриск. Таскова в настоящето съдебно производство, би могла да намери своето приложение в заварени отношения в съдебни производства, които са висящи и това обуславя неоснователност на искането за обезсилване".
В решението си петчленният състав потвърждава изводите на първата инстанция, че при изменението на наредбата за минималните адвокатски хонорари през 2014 г. са допуснати нарушения на процедурата. Първото е, че няма доказателства, че проектът е бил публикуван на страницата на Висшия адвокатски съвет. А второто, че към проекта за изменение на наредбата няма "мотиви за причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, причините, налагащи приемането му и очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз".
Касационната инстанция обаче потвърждава и други важни аргументи на тричленния състав, с които той първоначално постанови отмяната на чл. 7, ал.2, т. 4 от наредбата.
"Компетентният орган не се е съобразил с предвидените в чл. 36, ал. 2 ЗА параметри, на които трябва да отговаря размерът на възнаграждението. Изрично законодателят е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, като това както правилно е прието в обжалвания съдебен акт се отнася и до минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с Наредбата, в частност и на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея. Следва да се сподели изводът на съда, че е налице съчетание на два критерия при определянето на адвокатските възнаграждения, вкл. и на минималните - обем и сложност на извършената дейност и размера на защитавания интерес, като за минималните размери тази преценка не е конкретна, а усреднена", пише петчленният състав.
И заявява, че увеличението на минималните адвокатски възнаграждения, без да се държи сметка за съчетанието на посочените два критерия, води до незаконосъобразност на измененията.
Върховните съдии подчертават, че не може хонорарите да се променят само с мотив, че се е увеличила минималната работна заплата.
"От обстоятелството, че законът е делегирал права на Висшия адвокатски съвет да определя какви да бъдат минималните размери на адвокатските възнаграждения (а това означава и на юрисконсултското възнаграждение), не означава, че не следва да се държи сметка те да бъдат справедливи и обосновани, както се определя размерът при всяко конкретно дело при договаряне между съответния адвокат и клиент. Преценката за справедлив размер на адвокатските възнаграждение в минималния им размер в случая по граждански дела е следвало да бъде преценен от издателя на подзаконовия нормативен акт в средна сложност на гражданските дела, но той следва да бъде база за определяне на отделните адвокатски възнаграждения по отделни дела, по които се ползва квалифицирана правна помощ от адвокат", пише в решението.
ВАС сочи, че минималният размер не следва да бъде прекомерно висок, защото той е базата, върху която се определят адвокатските хонорари, при сключване на конкретни договори за правна помощ с клиент.
"Обстоятелството, че чл. 28 ГПК регламентира, че дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично, не означава игнориране на помощта, която може да се извърши от адвокат. Касае се до право на тези лица да участват и се защитават сами в един съдебен процес, но следва да се има предвид, че адвокатската защита касае и такива лица, предвид че в един съдебен процес лицата без правно образование не могат качествено и в пълен обем сами да защитят правата си и имат нужда от квалифицирана правна помощ, т.е. с високия размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения ще бъде ограничен достъпът до правосъдие", заявяват върховните съдии.
Делото срещу увеличението на минималния хонорар по граждански дела за над 10 000 лв. беше заведено от Банка ДСК. От финансовата институция атакуваха текста от наредбата на ВАдС след като бяха изправени пред задължението да платят юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025 лв. За толкова претендираше юрисконсултът на офшорно дружество, предявило вземания по дело за несъстоятелност на фирма, чийто основен кредитор е банката, като се позовава на тарифата за минималните адвокатски хонорари.
То беше заведено преди да бъде променен чл. 78, ал. 8 от ГПК, който приравняваше юрисконсултското възнаграждение на адвокатското. От 24 януари 2017 г. обаче в ГПК се предвиди, че възнаграждението на юрисконсулта не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, който може да получи служебният адвокат.
Източник: Правен свят
От 25 октомври 2016 г. действат нови текстове, с които Висшият адвокатски съвет подходи доста по-прецизно и с нови точки 5, 6 и 7 на същата алинея бяха определени специфични размери, при които процентът от интереса по делата, въз основа на който се определя хонорарът на адвоката, намалява с увеличението на самия материален интерес. Така например, вместо за всяко гражданско дело за над 10 000 лв. минималното възнаграждение на адвоката да е 830 лв. плюс 3% от интереса, за процес за над 100 000 лв. до 1 млн. лв. хонорарът вече е 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв.
Въпреки че атакуваният пред ВАС текст вече не е действащ, петчленният състав заявява, че решението му по него е необходимо, тъй като ще има значение за заварени производства. Затова той отказва да обезсили решението, което е предмет на касационна проверка пред него - това на тричленен състав на ВАС от 27 юли 2016 г., с което също беше постановена отмяна на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1.
Съставът с председател Йордан Константинов и членове Фани Найденова, Светлозара Анчева (докладчик), Милена Златкова и Благовеста Липчева заявява следното: "След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение е допуснато последващо изменение на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, обнародвано в ДВ, бр. 84/25.10.2016 г. Съществуването на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата до отмяната му с обжалваното решение е за период повече от две години, поради което неговото действие не е било заличено с последващото изменение назад, а действа само занапред – ex nunc. Отменената с обжалваното решение разпоредба, както правилно се посочи от юриск. Таскова в настоящето съдебно производство, би могла да намери своето приложение в заварени отношения в съдебни производства, които са висящи и това обуславя неоснователност на искането за обезсилване".
В решението си петчленният състав потвърждава изводите на първата инстанция, че при изменението на наредбата за минималните адвокатски хонорари през 2014 г. са допуснати нарушения на процедурата. Първото е, че няма доказателства, че проектът е бил публикуван на страницата на Висшия адвокатски съвет. А второто, че към проекта за изменение на наредбата няма "мотиви за причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, причините, налагащи приемането му и очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз".
Касационната инстанция обаче потвърждава и други важни аргументи на тричленния състав, с които той първоначално постанови отмяната на чл. 7, ал.2, т. 4 от наредбата.
"Компетентният орган не се е съобразил с предвидените в чл. 36, ал. 2 ЗА параметри, на които трябва да отговаря размерът на възнаграждението. Изрично законодателят е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, като това както правилно е прието в обжалвания съдебен акт се отнася и до минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с Наредбата, в частност и на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея. Следва да се сподели изводът на съда, че е налице съчетание на два критерия при определянето на адвокатските възнаграждения, вкл. и на минималните - обем и сложност на извършената дейност и размера на защитавания интерес, като за минималните размери тази преценка не е конкретна, а усреднена", пише петчленният състав.
И заявява, че увеличението на минималните адвокатски възнаграждения, без да се държи сметка за съчетанието на посочените два критерия, води до незаконосъобразност на измененията.
Върховните съдии подчертават, че не може хонорарите да се променят само с мотив, че се е увеличила минималната работна заплата.
"От обстоятелството, че законът е делегирал права на Висшия адвокатски съвет да определя какви да бъдат минималните размери на адвокатските възнаграждения (а това означава и на юрисконсултското възнаграждение), не означава, че не следва да се държи сметка те да бъдат справедливи и обосновани, както се определя размерът при всяко конкретно дело при договаряне между съответния адвокат и клиент. Преценката за справедлив размер на адвокатските възнаграждение в минималния им размер в случая по граждански дела е следвало да бъде преценен от издателя на подзаконовия нормативен акт в средна сложност на гражданските дела, но той следва да бъде база за определяне на отделните адвокатски възнаграждения по отделни дела, по които се ползва квалифицирана правна помощ от адвокат", пише в решението.
ВАС сочи, че минималният размер не следва да бъде прекомерно висок, защото той е базата, върху която се определят адвокатските хонорари, при сключване на конкретни договори за правна помощ с клиент.
"Обстоятелството, че чл. 28 ГПК регламентира, че дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично, не означава игнориране на помощта, която може да се извърши от адвокат. Касае се до право на тези лица да участват и се защитават сами в един съдебен процес, но следва да се има предвид, че адвокатската защита касае и такива лица, предвид че в един съдебен процес лицата без правно образование не могат качествено и в пълен обем сами да защитят правата си и имат нужда от квалифицирана правна помощ, т.е. с високия размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения ще бъде ограничен достъпът до правосъдие", заявяват върховните съдии.
Делото срещу увеличението на минималния хонорар по граждански дела за над 10 000 лв. беше заведено от Банка ДСК. От финансовата институция атакуваха текста от наредбата на ВАдС след като бяха изправени пред задължението да платят юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025 лв. За толкова претендираше юрисконсултът на офшорно дружество, предявило вземания по дело за несъстоятелност на фирма, чийто основен кредитор е банката, като се позовава на тарифата за минималните адвокатски хонорари.
То беше заведено преди да бъде променен чл. 78, ал. 8 от ГПК, който приравняваше юрисконсултското възнаграждение на адвокатското. От 24 януари 2017 г. обаче в ГПК се предвиди, че възнаграждението на юрисконсулта не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, който може да получи служебният адвокат.
Източник: Правен свят
