След като едно лице достигне определено интелектуално и волево състояние на него му се признава възможността със собствени действия да реализира своите права и задължения. Това качество се нарича дееспособност.
У нас се различават три степени в развитието на дееспособността, в зависимост от възрастта на лицето:
У нас се различават три степени в развитието на дееспособността, в зависимост от възрастта на лицето:
- до 14- годишна възраст е периодът на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни;
- от 14 до 18- годишна възраст е периодът на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни;
- над 18- годишна възраст - пълнолетие, когато лицата са напълно дееспособни.
Не всички лица, които са навършили съответната възраст, обаче, притежават необходимата психо-физиологична зрялост, за да могат да извършват достатъчно адекватно правни действия. Поставянето под запрещение е допълнение към формалния и автоматично действащ критерий за придобиване на дееспособност. То представлява законово регламентирана възможност за ограничаване на дееспособността. Всъщност, в момента, то е единственият способ за отнемане или ограничаване на дееспоспособността на физическите лица.
Под запрещение могат да бъдат поставяни както непълнолетни, така и пълнолетни лица. Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение.
Условията за поставяне под запрещение са две:
- да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга интелекта, психиката и волята;
- това болестно състояние да се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си.
В закона са посочени изчерпателно две групи заболявания:
- слабоумие – това е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие- идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения.
- душевна болест (психопатия) - това са придобити психически заболявания - шизофрения, епилепсия и др.
Други болести, както и физически недостатъци не са основание за поставяне под запрещение.
За да бъде поставен под запрещение, страдащият от слабоумие или душевна болест трябва да не може да се грижи за своите работи. Т.е. той не може да възприема разпорежданията на правната норма, респ. не може да контролира действията си.
Не се стига до запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици). Разточителството или пиянството не могат да послужат като предпоставки за запрещение.
Каква е процедурата по поставяне под запрещение?
Производството по поставяне под запрещение се завежда от онова лице, което има интерес. Ищци могат да бъдат съпругът, близки роднини, въобще всяко лице, което има интерес от поставянето на дадено лице под запрещение (напр. кредитор и прокурорът, който действа в обществен интерес или в интерес на лицето, чието запрещение се иска).
Искът се предявява пред окръжния съд по местожителството на засегнатото лице.
Изисква се лицето, чието поставяне под запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, а когато състоянието му не позволява да отиде в съда, тогава съдебният състав трябва да отиде при него.
Съдът преценява дали се налага назначаване на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, следва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъците му.
Съдът решава какъв вид да бъде запрещението (дали да е пълно или да е ограничено), като не е обвързан с искането в молбата. При пълно запрещение лицето се приравнява на режима на малолетните. При ограниченото запрещение се приравнява съответно на режима на непълнолетните. Настойничество се учредява върху напълно запретените, а попечителство- върху ограничено запретените лица.
По право съпругът е настойник или попечител на запретеното лице, а при липса на такъв - родителите. Ако лицето е настанено в обществено заведение - това е управителят на заведението. В останалите случаи, след влизането в сила на решението за поставяне под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничеството и попечителството при съответната община.
Молба за учредяване на настойничество, респ. попечителство може да направи всяко заинтересувано лице. Органът по настойничеството и попечителството е кметът на населеното място или назначено от него длъжностно лице. Той съставя настойнически съвет, респ. назначава попечител и заместник - попечител от роднините и близките на лицето, над което се учредява попечителство.
Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение или промяна на вида запрещение може да бъде направено от същите лица, които могат да искат поставянето под запрещение, както и от органа по настойничеството, настойника или самото запретено лице. Редът за отмяна на решението е същият, като искането може да бъде или за замяна на пълното с ограничено запрещение, или изобщо за отмяна на запрещението.
В. Йосифова, юридически сътрудник
ПРОГРАМА ПРАВНА ПОМОЩ