Тази възможност за отдалечен достъп се предоставя от Националната здравноосигурителна каса и по същество представлява достъп на всички здравноосигурени лица до персонализираната информационна система на институцията. Информацията, която се предоставя на лицата е за ползваната от всяко здравноосигурено лице медицинска и дентална помощ, която е отчетена и респективно заплатена от НЗОК.

Достъпът се осъществява посредством 10 символен код за достъп (УКД), който се издава от Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) или посредством Унивесрсален електронен подпис.

Наказателноотговорно е това лице, което е годно да бъде наказано. То трябва да отговаря на следните условия:

•  да е физическо лице (човек);
• да е вменяемо;
• да е навършило определена възраст.
  

Ако някое от тези изисквания не е налице, то тогава за извършеното престъпление не може да се носи наказателна отговорност. Затова вменяемостта и възрастта на лицата се явяват предпоставки за наказателната отговорност въобще. Удачно е да се отбележи, че при индивидуализиране на наказанието, някои обществени качества на субекта, също могат да повляят на наказателноправния режим (така например се предвижда по-тежка наказателна отговорност в случаите на извършване на престъпление, което представлява рецидив).

Днес за обществено обсъждане беше публикувана Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г.

Накратко разписани са три нейни цели:
- Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни административни услуги по електронен път за гражданите и бизнеса.
- Трансформиране на администрацията в цифрова администрация посредством интеграция на информационните процеси.
- Популяризиране, достъп и участие.

Тъй като сме посветили месец февруари на услугите, предоставяни по електронен път, ще се радваме да споделите мнението си за Стратегията и за електронните услуги, които сте използвали.

Текстът на Стратегията е достъпен тук.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

1. ВЪВЕДЕНИЕ

През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план с цел придобиване на пълна представа за напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни все още съществуващи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), за се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост. Докладът за 2012 г., неговата методология и неговите заключения бяха също така одобрени в заключенията на Съвета на министрите.

Много често, при започване на нова работа, работодателят изисква свидетелство за съдимост от кандидата (например ако длъжността, на която постъпвате с свързана с боравене и отчитане на пари). В редица случаи - за упражняване на определени търговски дейности, в процедури за възлагане на обществени поръчки, за заемане на важни обществени длъжности и др, също ще Ви е необходим този важен документ.

Колко пъти сте сменяли мобилния си оператор от момента, в който закупихте първия си мобилен телефон? Ако отговорът е „повече от един път”, определено сте се сблъсквали с неудобството да сменяте и номера си и да уведомявате всички свои роднини, приятели и колеги за новия.

В услуга на потребителите, вече съществува т.нар. преносимост, а именно възможността абонатите да запазят мобилния си номер при смяна на доставчика (оператора). Мобилният номер включва и кода за достъп до мрежата на съответния оператор (087, 088, 089, 0988 и 0989). По този начин номерът Ви, макар и с друг доставик и при друг абонаментен план, остава идентичен.

Тази помощ има специално предназначение - предоставя се на бременните жени, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
Правото на помощ възниква в резултат на липсата на едно или повече от следните условия:

Звучи като промоция, но това е една малка привилегия за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст. Или по – скоро е държавна компенсация за посочените хора.

Лицата с увреждания имат право да получат безплатно една едногодишна винетка за един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил. В последната хипотеза се касае за автомобил придобит по време на брака, който е собственост на двамата съпрузи.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ имаше случай тези дни да се произнесе с много интересно Решение.

Тя е била сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че на определена дата при подаване на заявление за закриване на сметката по дебитната му карта, служителите на банка са отказали да го приемат, тъй като е било необходимо данните да бъдат актуализирани, като за целта е следвало да ксерокопират личната му карта. Според жалбоподателя не е необходимо да бъде преснимана щрихованата част „Машиночитаемата зона" на личната карта, защото според него останалата част от картата дава достатъчен обем информация за идентифициране на лицето. Посочва, че за да получи желаната услуга от банката, на по - ранна дата личната му карта е била преснимана в цялост. Жалбоподателят счита, че е извършена злоупотреба с личните му данни, тъй като според него банката няма правно основание да преснима обособената част от документа му за самоличност. Моли Комисията за съдействие по случая.

Дълго време бащите бяха изолирани законодателно от правото да отглеждат децата си (всъщност не просто право, но и задължение). През 2008 г. законодателят направи изключителната крачка с въвеждането на отпуск, специално посветен на бащите.

Касае се за разпоребата на чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда (последно изменена през 2009 г.), съгласно която когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.